Възмездието на Изида [bg]

— Не ме лъжи, моля те — прошепна тя и го целуна нежно. — Знам, че те грози смъртна опасност. Пази се и бързо се върни при мен.

Амеротке прегърна съпругата си и целуна момчетата. Те се качиха на ладията и се скриха в изящно боядисаната каюта. Съдията въздъхна облекчено — ладията бе пълна с войници, ескортираха я лодки със сирийски стрелци. На мачтата се развя знамето на Амон Ра, прозвуча отсечена заповед, греблата нежно се потопиха във водата и ладията се отдалечи от брега, покрит от зелените листа на пъпешите. Устреми се по течението и след минутка изчезна от поглед. Съдията внимателно се озърна, чудейки се колцина от хората по пристана го бяха забелязали и му бяха обърнали внимание. Капитанът на охраната се прокашля тактично. Амеротке вдигна глава и се извъртя на пети, но се спря, преди да направи крачка. Бе толкова погълнат от страховете и притесненията си около заминаването на семейството си, че не бе забелязал липсата на Шуфой.

Облечен в дълга тежка роба, с нахлупена качулка, сложил едната ръка върху дръжката на кинжала в пояса, а с другата стиснал слънчобрана като бойна пика, Шуфой се беше измъкнал от дома на Амеротке, докато съдията се занимаваше с приготовленията за заминаването. Никой не го видя как се промъква през градините, как се катери по стената като маймуна и как изскача на пътя. Джуджето тичаше като сянка пред слънцето, задминаваше каруците и магаретата на устремилата се към градските пазари тълпа. Влезе през Портата на лъва и пое по главната улица на Тива, обградена от двете страни с фурми, палми и смокини. През

трийсет крачки се издигаха каменни сфинксове — телата им бяха издялани от блестящ пясъчник, разрешените гриви — от черен камък, за очи им служеха драгоценни рубини.

Пътят на сфинксовете бе изключително оживен — селяни и търговци бутаха колички, караха волове, каруци и стада животни към градските тържища; красиви смут ли мъже от Пунт, земята на благовонията, носеха товари ароматно санталово дърво, редки семена и целебни прахове; нубийци крепяха кошове със злато, сребро, слонова кост, малахит, клетки с редки животни, малки жирафи, пъстроцветни птици и дресирани маймуни. Насреща се зададоха отряд кушитски наемници, тръгнали на сутрешната си обиколка. Вятърът полюшваше разноцветните щраусови пера на шлемовете, леопардовите полички лъщяха на слънцето, закоравелите боси пети удряха в унисон о земята, отпред крачеше знаменосецът. Шуфой изгледа завистливо овалните щитове и големите копия. Някой ден щеше да си купи такъв щит и да го закачи на стената в стаята си, вероятно дори щеше да съчини някаква история, как го е спечелил в битка.