Немски сказания (Том втори) [bg]

489. Сказание за ученика Хилдебранд

Докато император Хайнрих III бил в Рим, където свалил и пратил в изгнание трима папи, в града живеел дърводелец, който имал малко дете. Детето играело в работилницата със стърготините, нареждайки ги като букви. Тогава дошъл някакъв свещеник и прочел написаното. Със стърготините детето било изписало: dominabor a mari usque ad mare, което означава: ще властвам от море до море. Свещеникът разбрал, че това дете ще стане папа и казал това на баща му. Бащата пратил детето на училище. Като ученик то попаднало в двора на императора и се радвало на любовта на писарите; ала синът на императора Хайнрих, който по-късно също станал император, причинявал много страдания на ученика и грубо си играел с него, понеже в сърцето си предусещал какво ще изтърпи от въпросния ученик. Императорът се шегувал със сина си и игрите му с ученика. Императрицата обаче страдала и укорявала сина си за стореното от него. Една нощ императорът сънувал как синът му седи на една маса, а на ученика Хилдебранд израстват два рога чак до небето, с които той повдига сина му и го хвърля сред нечистотиите. Той разказал съня си на императрицата, която го разтълкувала в смисъл, че ученикът ще стане папа и ще свали сина й от императорския престол. Тогава императорът наредил да хванат Хилдебранд и да го хвърлят в една кула в Хамерщайн, като се надявал по този начин да отклони Божията воля. Императрицата често му говорела, че само заради някакъв си сън постъпва така позорно с бедния ученик; така че една година по-късно той го освободил. Тогава той станал монах, придружил абата си в Рим, бил приет с любов в папския двор, а не след дълго сам станал папа.