Немски сказания (Том втори) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-36-1
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том втори) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
489. Сказание за ученика Хилдебранд
Докато император Хайнрих III бил в Рим, където свалил и пратил в изгнание трима папи, в града живеел дърводелец, който имал малко дете. Детето играело в работилницата със стърготините, нареждайки ги като букви. Тогава дошъл някакъв свещеник и прочел написаното. Със стърготините детето било изписало: dominabor a mari usque ad mare, което означава: ще властвам от море до море. Свещеникът разбрал, че това дете ще стане папа и казал това на баща му. Бащата пратил детето на училище. Като ученик то попаднало в двора на императора и се радвало на любовта на писарите; ала синът на императора Хайнрих, който по-късно също станал император, причинявал много страдания на ученика и грубо си играел с него, понеже в сърцето си предусещал какво ще изтърпи от въпросния ученик. Императорът се шегувал със сина си и игрите му с ученика. Императрицата обаче страдала и укорявала сина си за стореното от него. Една нощ императорът сънувал как синът му седи на една маса, а на ученика Хилдебранд израстват два рога чак до небето, с които той повдига сина му и го хвърля сред нечистотиите. Той разказал съня си на императрицата, която го разтълкувала в смисъл, че ученикът ще стане папа и ще свали сина й от императорския престол. Тогава императорът наредил да хванат Хилдебранд и да го хвърлят в една кула в Хамерщайн, като се надявал по този начин да отклони Божията воля. Императрицата често му говорела, че само заради някакъв си сън постъпва така позорно с бедния ученик; така че една година по-късно той го освободил. Тогава той станал монах, придружил абата си в Рим, бил приет с любов в папския двор, а не след дълго сам станал папа.
490. Чесновият крал
Император Хайнрих IV дал дума на саксите никога повече да не нахлува в Саксония, ако изберат сина му за крал. Те обаче не искали да го сторят, а Ото от Везер дори рекъл: „Чувал съм да се казва, че от лоша крава не се ражда добро теле.“ И те обявили за крал херцог Херман от Лотарингия (Люксембург), той бил коронован от Майнцкия епископ и се установил в замъка Айслебен, където расте чесън. Императорските люде го нарекли на шега Чесновият крал или крал Чесън и той никога не придобил реална власт, а не след дълго бил убит в една крепост, където побягнал. Оттогава е поговорката: „Крал Чесън е мъртъв!“
491. Император Хайнрих изпитва императрицата
Кралят се посъветвал с господата какво да направи с трупа на баща си (император Хайнрих IV); той бил погребан в катедралата „Свети Лампрехт“ в Лудеке (Лютих). Те дали съвет да го изрови и положи в някаква непосветена все още катедрала, докато пратеникът му се върне от Рим. В последна сметка императорът приел съвета. Става дума за Хайнрих Злия. Той наредил да уловят най-добрия жребец, който може да бъде намерен в страната, да го вържат и хвърлят в Рейн, за да се удави. Накарал един от хората си да моли императрицата за любовта й. Това не й се нравело. Рицарят я молил много, та жената най-сетне заявила, че ще стори онова, което нейният господар иска. Когато това стигнало до ушите на императора, той се престорил, че заминава нанякъде; надянал дрехите на мъжа, който се домогвал до нея по негов съвет, и през нощта се промъкнал при императрицата. Тя била събрала силни мъже, облечени в женски дрехи и въоръжени с големи сопи, които обградили императора и добре го натупали. Императорът викнал, че това е той. А императрицата се уплашила и рекла: „Господарю, постъпихте зле с мен.“