Немски сказания (Том втори) [bg]

487. Дяволската кула във водовъртежа на Дунав

В Австрия има град на име Грайн, а край града в Дунав има опасно място, наречено Водовъртежът при Щокерау, където се чува силно бучене, водата пада отвисоко върху скалите, образува обилна пяна, и оттам е много опасно да се минава; попадне ли корабчето във водовъртежа, то започва да се върти в кръг, водата го залива и всички на него се измокрят до кости. Достатъчно е корабчето само да се допре до скалите и се разбива на малки късчета. Та всеки трябва да се труди здравата, силно да натиска греблата, докато корабът се измъкне оттам. Наоколо живеят много лодкари, които познават добре водовъртежа; екипажите ги наемат, за да минат сравнително по-леко и безопасно през водовъртежа.

Император Хайнрих, третият с това име, пътувал през водовъртежа; на един друг кораб се намирал епископ Бруно от Вюрцбург, братовчед на императора; когато той понечил да прекоси водовъртежа, видял на една стърчаща над водата скала да седи черен като мавър човек, с отблъскващ и ужасяващ вид. Той се провикнал към епископ Бруно: „Чуй, чуй, епископе! Аз съм твоят зъл дух и твой притежател; продължавай накъдето си тръгнал, но скоро ще бъдеш мой; засега няма да ти сторя нищо, ала скоро ще ме видиш отново.“ Всички, които чули това, се стреснали и уплашили. Епископът се прекръстил, изрекъл молитва и духът изчезнал от погледа им. Този камък показват до днес; върху него е построена малка куличка само от камък, а не от дърво, тя няма покрив и е наречена Дяволската кула. Недалеч от това място, на около две мили разстояние, императорът слязъл с хората си на сушата и се канел да прекара нощта в една местност на име Пьозенбайс. Там бил посрещнат подобаващо от госпожа Рихилта, съпругата на граф Аделбар от Еберсберг (който вече бил умрял); нагостила го тя и същевременно го помолила да предостави на братовия й син Велф III местността Пьозенбайс и други дворове наоколо, които съпругът й притежавал и управлявал от името на императора. Императорът влязъл в стаята и докато бил вътре заедно с епископ Бруно, граф Алеман от Еберсберг и госпожа Рихилта, на която подал десница и чиято молба удовлетворил, ненадейно подът пропаднал; императорът се строполил невредим на пода на банята, също граф Алеман и госпожа Рихилта; епископът обаче паднал върху ръба на ваната, наранил реброто и сърцето си и няколко дена по-късно починал.