![Немски сказания (Том втори) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/4/nemski-skazaniya-tom-vtori-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том втори) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-36-1
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том втори) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
479. Невинният рицар
Император Ото III, наречен Детето, имал в двора си благороден рицар, когото императрица Мария Арагонска настойчиво помолила да се любят. Рицарят се изплашил и рекъл: „В никакъв случай няма да го направя, това ще накърни както моята, така и на господаря ми чест“, и обърнал гръб на императрицата. Като видяла, че той си е тръгнал гневен, Мария отишла при императора и го заговорила ласкаво: „Що за рицари имате в двора си? Един от тях се опита да ме обезчести.“ Като чул това, императорът наредил рицарят тутакси да бъде уловен и да му бъде отсечена главата. От шията му обаче потекла не кръв, а мляко. Когато видял това чудо, императорът се провикнал: „Тук нещо не е наред“, накарал да извикат императрицата и настойчиво я попитал за истината. Потресена, тя паднала в нозете му и помолила за милост; но той, като строг съдия, след като научил за лъжата й, наредил да я хванат и изгорят заради злодеянието й, след което останал без жена и наследници чак до края на дните си.
480. Император Ото свиква съд пред вдовици и сираци
Ото III имал шавлива жена, която опитала да склони някакъв граф да се люби с нея; графът обаче не искал да постъпи така, че да засегне собствената си и на своя господар чест. Тогава кралицата наковладила графа пред краля, като заявила: „Графът посегна на честта ми.“ В неудържимия си гняв кралят наредил графът да бъде убит. Докато го водели към мястото за екзекуция, насреща му се появила жена му; той й съобщил, че кралицата злонамерено е посегнала на благочестието, порядъчността и живота му, и я помолил след смъртта му да докаже неговата невинност чрез изпитанието с нажежено желязо. Главата на графа била отсечена, а някое време след това императорът свикал съд, на който трябвало да дойдат вдовици и сираци, та да получат справедливо възмездие. Когато съдът се събрал, съпругата на графа пристъпила напред, като носела скришом главата на своя мъж под дрехата си, коленичила и поискала помощ и справедливост. Тя попитала каква смърт заслужава онзи, който е накарал да обезглавят невинен човек. Императорът рекъл: „И неговата глава трябва да бъде отсечена.“ Тогава тя измъкнала главата на графа и казала: „Господарю, ти самият си този, който накара да погубят мъжа ми, без той да има вина“, и разкрила притворността на кралицата. Императорът се уплашил и поискал доказателство. Вдовицата избрала Божия съд и понесла изпитанието с нажежено желязо, което не я наранило. Тогава императорът предоставил себе си на жената, за да го убие тя според закона. Господарите обаче се намесили в полза на императора и издействали от жената отлагане на присъдата първо с десет дена, сетне с осем, след това с още седем и после с още шест. За всяко отлагане императорът давал на жената по едно добро укрепление, които така и получили названията си: първото се казва Цеент, второто Ахт, третото Зибент, четвъртото Зекст, и всички те се намират в епископата Люм. И когато наближил денят, в който вдовицата искала да получи главата на императора, ако дотогава развратницата не умре и по този единствен начин императорът се откупи, той наредил да уловят кралицата и да я погребат жива; а себе си откупил с четирите замъка.
481. Ото III в гроба на Карл
Когато след много години император Ото III пристигнал пред гроба, в който били погребани костите на Карл, той влязъл в пещерата, придружен от двама епископи и граф Ото от Лаумел, който съобщил за всичко това. Трупът не лежал както останалите мъртъвци, ами седял изправен като жив на един трон. Златна корона красяла главата му, а скиптъра си държал в ръце, облечени в ръкавици, само дето ноктите били израснали и пробили кожата. Сводът бил надеждно иззидан от мрамор и хоросан. За да проникнат вътре, трябвало да пробият отвор; а като влезли, усетили силно ухание. Всички тутакси подвили колене и отдали почест на мъртвия. Император Ото му надянал бяла одежда, изрязал ноктите и накарал да отстранят всички повреди. Членовете били непокътнати, липсвала само частица от върха на носа; Ото наредил да я възстановят от злато. Най-сетне взел един зъб от устата на Карл, накарал да зазидат отново свода и си тръгнал оттам.