Космически хищници [bg]

Икстл забеляза, че някои от съществата носеха по две оръжия. Те се намираха в кобури, окачени на ръкавите на космическите костюми. Единият тип беше атомно оръжие, а другият имаше искряща, прозрачна дръжка. Той го разгледа и реши, че това е вибрационен пистолет. Хората, стоящи върху клетката, бяха въоръжени именно с него.

Веднага щом тя се озова в импровизираната лаборатория, една камера бе насочена към отвора между два от прътите на решетката. За Икстл това послужи като сигнал. Той отскочи с лекота към тавана. Зрението му се усили и стана чувствително за най-ниските честоти. Миг по-късно почувства енергийния източник на вибратора като ярка точка, намираща се в неговия обсег.

Една ръка с осем подобни на жици пръсти се стрелна с невиждана бързина, премина през метала и хвана оръжието на един от неговите пазачи.

Икстл не се опита да трансформира атомната му структура, както бе направил с ръката си. Важно бе никой да не разбере какво е станало. Положи усилие да запази равновесие в неудобната си поза, после насочи оръжието към камерата и към групата хора зад нея. Натисна спусъка.

С невероятна бързина Икстл се освободи от вибрационното оръжие, дръпна ръката си и отново се приземи на пода. Вече не се безпокоеше. Енергията бе проникнала отвъд камерата и засегна повечето от апаратите в набързо съоръжената лаборатория. Чувствителният филм щеше да бъде неизползваем; измервателните уреди — пренастроени; броячите — проверени; всичко трябваше да бъде отново изпитано. И най-доброто бе, че това щеше да изглежда като злополука.

Гросвенър чу ругатни в скафандъра си и с облекчение разбра, че и останалите са почувствали парещите вибрации, отчасти проникнали през бронята. Бавно зрението му се нормализира. Малко по-късно видя дъговидната метална плоскост, на която стоеше; отвъд нея се простираше бездънната космическа бездна. Забеляза и металната клетка, неясно петно сред сенките.

— Съжалявам, шефе — обади се виновно единият от мъжете върху клетката. — Сигурно вибраторът е паднал от кобура ми и се е задействал.

Гросвенър побърза да каже:

— Господин Мортън, това изглежда малко вероятно, като се има предвид отсъствието на гравитация.

— Имате право, Гросвенър — отвърна Мортън. — Някой друг да е забелязал нещо особено?

Откъм Смит дойде неясно пелтечене. Биологът си мърмореше нещо, което звучеше горе-долу така: „Еризипелатичния, страбизмичен, стетопигеен…“ Гросвенър не чу останалото, но предположи, че това са някакви тайни ругатни на жаргона на биологията. Смит бавно се изправи.