Космически хищници [bg]

— Това вече е разумно — отбеляза Мортън.

Той започна да дава нареждания. От вътрешността на кораба бяха докарани още машини. Те бяха инсталирани в полукръг върху повърхността на корпуса. Изключение правеше голяма флуорна камера, която бе прикрепена към подвижната клетка.

Гросвенър беше неспокоен, докато слушаше как директорът дава последните указания на мъжете, заети с клетката.

— Отворете вратата колкото може по-широко — нареждаше Мортън, — и го пуснете вътре. Не му позволявайте да се вкопчи в решетките.

„Ако имам някакви възражения, трябва да ги изложа сега или никога“ — каза си Гросвенър.

Но като че ли нямаше какво да каже. Можеше да изложи само мъглявите си съмнения. Можеше да доведе коментара на Гънли Лестър до неговия логичен извод и да подчертае, че станалото не е случайно. Можеше дори да развие хипотезата, че цял кораб с червени демонични създания изчаква някъде пратеникът им да бъде качен на борда на „Бийгъл“.

Но всъщност всички предпазни мерки срещу подобни вероятности бяха взети. Ако наистина имаше друг кораб, отваряйки защитния екран само за да пропуснат клетката, те се излагаха на обстрел във възможно най-малка степен. Външната обшивка можеше да бъде обгорена, можеше да загинат и хора. Но самият кораб щеше да бъде в безопасност.

Врагът щеше да открие, че действията му не са довели до нищо. Той щеше да се озове срещу огромен брониран кораб, чийто екипаж бе представител на раса, която можеше да доведе една битка до нейния безпощаден завършек.