Космически хищници [bg]

Астрономът се засмя и после каза сериозно:

— Не е нужно да правя каквито и да е изчисления. Необходима е нова знакова система, за да се изрази математически вероятността. Това, за което говорим, е невъзможно от математическа гледна точка. Какво имам предвид — един кораб с човешки същества спира за ремонт по средата на пътя си между две галактики при първата ни експедиция извън пределите на нашата островна вселена. И този кораб, който е само малка движеща се точка с определена посока, пресича траекторията на друга още по-малка точка. Невъзможно е да има някаква връзка, освен ако космосът не гъмжи от подобни създания.

Гросвенър си помисли, че съществува правдоподобно обяснение. Възможно бе между двете неща да съществува проста причинно-следствена връзка. В стената на машинното отделение бе прогорена огромна дупка. Потоци енергия бяха изтекли в космоса. Ето защо те бяха спрели, за да отстранят повредата. Той отвори уста с намерение да сподели гледната си точка, но после се отказа. Имаше и още един важен фактор, факторът на силите и вероятностите, които са се задействали, ако нещата наистина бяха се случили така. Каква сила бе необходима, за да се изчерпят мощностите на един реактор за няколко минути? Гросвенър се замисли за кратко и сетне поклати глава. Завъртелите се в ума му цифри бяха толкова огромни, че хипотезата, която бе имал намерение да предложи, автоматично отпадаше. Дори хиляда кьорли не биха могли да овладеят енергия в такива количества, което предполагаше участието и на машини, а не само на живи същества.

Някой се обади:

— Добре е да имаме насочен лъчемет към всяко нещо, което изглежда така.

Трепетът в гласа се предаде и на Гросвенър. Другите също бяха повлияни, защото когато Мортън заговори, тонът му подсказа, че той се опитва да успокои духовете:

— Този кървавочервен дявол, пръкнал се от някой кошмар, грозен като седемте основни гряха, вероятно е почти толкова безобиден, колкото смъртоносно бе нашето очарователно коте. Смит, вие как мислите?

Дългурестият биолог отвърна с безстрастна логика:

— Това нещо, доколкото виждам оттук, има ръце и крака, резултат на чисто планетна еволюция. Ако е интелигентно, то ще започне да реагира на променящата се среда веднага щом се озове в клетката. Може би то е многовековен мъдрец, който медитира в тишината на космоса, където нищо не отвлича вниманието му. Или пък е млад убиец, осъден на изгнание, изгарящ от желанието да се прибере у дома и да се върне към живота на собствената си цивилизация.

— Ще ми се Корита да беше с нас — рече Пенънс в присъщия за него спокоен и практичен стил. — Начинът, по който анализира котето на онази планета, ни даде представа с какво си имаме работа и…

— Корита е, господин Пенънс — както обикновено гласът на археолога дойде по линията с педантична чистота. — Заедно с останалите аз също следя какво става и трябва да призная, че съм впечатлен от вида на това създание, което виждам на екрана пред мен. Но се страхувам, че е опасно да се прави анализ на основата на цикличната история при отсъствието на каквито и да е факти на този етап. В случая с котето налице бяха гола, почти мъртва планета, на която то живееше, и архитектурни останки от един разрушен град. А сега сме изправени пред същество, което обитава космическото пространство на четвърт милион светлинни години от най-близката планета, очевидно без храна и без средства за придвижване. Ето какво предлагам: нека защитният екран прикрива всичко, без входа на клетката. Когато вашето чудовище се озове наистина там, изучете го — всяко негово действие, всяка реакция. Снимайте как вътрешните му органи функционират във вакуум. Открийте колкото се може повече за него, така че да знаем какво сме качили на борда. Нека не го убиваме, но и да не допуснем ние да бъдем убити. Най-сигурните предпазни мерки са в добрия ред и организацията.