Лейди Полунощ [bg]

Джулиън пристъпи напред, закривайки отчасти чичо си от поглед.

- Убийства?

Кийрън го погледна и разноцветните му очи потъмняха. Ема бе обзета от неприятното усещане, че Кийрън си мисли, че знае нещо за нейния парабатай, нещо, което не бе известно на нея.

- Знаете за кои убийства става въпрос - каза той. - Ема Карстерс откри едно от телата. Знаем, че сте научили, че има и други.

- Защо ви е грижа? - попита Джулиън. - Елфите обикновено не се замесват в кръвопролитията в човешкия свят.

- Правим го, ако пролятата кръв е елфическа - възрази Кийрън и изгледа учудените им лица едно по едно. - Както ви е известно, има убити и обезобразени елфи. Ето какво правеше Ярлат в „Саркофаг". Ето защо Ема Карстерс се натъкна на него. Двамата бяха по следите на една и съща плячка.

Ярлат бръкна под плаща си и извади шепа блещукаща слюда. Подхвърли я и прашинките увиснаха във въздуха, разделиха се и отново се сляха, образувайки триизмерни образи. Образите на тела, елфически тела, дворяни, приличащи на хора. Мъртви. Върху кожата им бяха вдълбани заострените тъмни руни, които бяха изрисувани и върху тялото, което Ема бе открила в тясната уличка.

Несъзнателно Ема се приведе напред, опитвайки се да види по-добре.

- Какво е това? Магически фотографии?

- Спомени, запазени с помощта на магия - обясни Ярлат.

- Илюзии - каза Джулиън. - Илюзиите могат да лъжат.

Ярлат завъртя ръка, образите се промениха и ето че Ема се взираше в мъжа, когото бе намерила преди три дни. Образът бе съвършено точен, чак до разкривеното от ужас лице.

- Това лъжа ли е?

Ема се взря в Ярлат.

- Видял си го. Открил си го преди мен. Аз се чудех.

Ярлат затвори длан и искрящите прашинки слюда се посипаха по пода като дъждовни капки. Илюзията се изпари.

- Да. Вече беше мъртъв. С нищо не можех да му помогна. Оставих го, за да го намериш ти.

Ема не отговори. От видяното бе очевидно, че Ярлат казва истината.

А и елфите не можеха да лъжат.

- Знаем, че са били убити и ловци на сенки - обади се Кийрън.

- Ловците на сенки често биват убивани - заяви чичо Артър. - Няма безопасно място.

- Не е така - възрази Кийрън. - Където има защитници, има защита.

- Родителите ми - намеси се Ема, без да обръща внимание на Джулиън, който клатеше глава насреща й, сякаш за да я предупреди: Не им казвай, не споделяй, не им давай нищо. Знаеше, че вероятно е прав - в природата на елфите бе да вземат тайните ти и да ги използват против теб. Но ако съществуваше дори най-малката възможност да знаят нещо... - Преди пет години телата им бяха намерени, покрити със същите символи. Когато ловците на сенки се опитали да ги преместят, те се превърнали в пепел. Знаем за символите единствено защото нефилимите първо направили снимки.

Кийрън я погледна с искрящи очи. Нито едно от тях не приличаше на човешко. Черното бе прекалено тъмно, сребристото - прекалено металическо. И все пак ефектът от тях бе поразяващ, нечовешки красив.