Лейди Полунощ [bg]

Ема скръсти ръце на гърдите си.

- Повтаряй след мен: Не аз убих жертвата, за която говориш, Ема Карстерс - каза тя. - Така ще знам, че е вярно.

Жълтите очи на Ярлат се впиха в Ема с антипатия.

- Не аз убих жертвата, за която говориш, Ема Карстерс.

- Тогава какво търсите тук? 0, това е една от онези пропилени възможности, нали? Преди няколко нощи пътищата ни се срещнаха и ти почувства между нас да припламва искра? Съжалявам, но не излизам с дървета.

- Аз не съм дърво. - Ярлат придоби гневен вид, кората му леко се белеше.

- Ема - разнесе се предупредителен глас откъм вратата.

За изненада на Ема, гласът принадлежеше на Артър Блекторн. Беше застанал на прага на светилището, облечен в строг тъмен костюм, косата му бе грижливо сресана назад. Ема доста се сепна при вида му - отдавна не го беше виждала да носи друго, освен раздърпан халат или стари, изпонакапани с кафе дънки.

До него стоеше Джулиън с разрошена кестенява коса. Ема потърси следа от гняв върху лицето му, ала не откри такава. Всъщност Джулиън изглеждаше така, сякаш бе пробягал маратон и с усилие се удържаше да не припадне от умора и облекчение.

- Приемете извиненията ми за държанието на моята повереница - заяви Артър и влезе в стаята с широка крачка. - Макар препирните в светилището да не са забранени, те са в разрез с духа на това място. - Той се отпусна върху внушителния каменен стол под полилея. - Аз съм Артър Блекторн, а това е племенникът ми Джулиън Блекторн. -Джулиън, който се бе приближил до стола на чичо си, кимна, докато Кийрън и Ярлат се представяха. - А сега, моля, кажете ни защо сте дошли.

Двамата елфи се спогледаха.

- Наистина ли? - попита Кийрън. - Нито дума за Студения мир и как това посещение е в разрез с вашите закони?

- Чичо ми не отговаря за прилагането на Студения мир -заяви Джулиън. - И не това искаме да обсъдим. Правилата са ви така добре известни, както и на нас. Ако сте решили да ги нарушите, трябва да имате наистина сериозна причина. Ако не желаете да я споделите, чичо ми ще трябва да ви помоли да си вървите.

Кийрън придоби дръзко изражение.

- Много добре. Тук сме, за да помолим за услуга.

- Услуга? - повтори Ема слисано.

Условията на Студения мир бяха съвършено ясни - ловците на сенки не биваше да оказват помощ на никой от елфическите Дворове. Представителите на двата Двора не се бяха появили за подписването на нефилимския договор, бяха го отхвърлили и това бе тяхното наказание.

- Навярно сте се объркали - студено каза Артър. - Може би сте чули за племенника и племенницата ми; вероятно си мислите, че тъй като във вените на нашите родственици Марк и Хелън тече елфическа кръв, тук ще бъдете изслушани по-благосклонно, отколкото в някой друг Институт. Ала племенницата ми бе прокудена заради Студения мир, а племенникът ми ни беше отнет.