Лейди Полунощ [bg]

- Даяна, трябва да вървя.

Намръщена, Даяна почука със стилито по дланта си, а после кимна.

- Добре. Върви.

- Ще дойда с теб. - Ема се дръпна от прозореца.

Джулиън, който вече отиваше към вратата, спря и се обърна.

- Не. Всичко е наред. Аз ще се погрижа.

И излезе от стаята. За миг Ема остана като вкаменена.

При нормални обстоятелства, ако Джулиън й кажеше, че не се нуждае от присъствието й или че трябва да свърши нещо сам, тя изобщо не би се замислила. Понякога събитията налагаха двамата да се разделят.

Ала предишната нощ бе подсилила тревожното усещане в гърдите й. Не знаеше какво се случва с Джулс. Не знаеше дали не я иска край себе си, или пък я иска, но й е ядосан, или пък е ядосан на себе си, или и двете.

Единственото, което Ема знаеше, бе, че феите са опасни и Джулиън за нищо на света нямаше да се изправи сам срещу тях.

- Отивам - заяви тя и се отправи към вратата, спирайки за миг, за да откачи Кортана, който висеше до нея.

- Ема. - Гласът на Даяна тегнеше от предупреждение. -Внимавай. - Предишния път, когато в Института бяха дошли елфи, те бяха помогнали на Себастиан Моргенстърн да изтръгне душата на бащата на Джулиън от тялото му и бяха отвлекли Марк.

Ема бе отвела Тави и Дру на сигурно място. Помогнала бе да спасят живота на по-малките братя и сестри на Джулиън. Самите те едва бяха успели да се измъкнат живи.

Само че тогава Ема нямаше зад себе си години на усърдна подготовка. Не беше убила нито един демон със собствените си ръце, не и когато бе на дванайсет години. Не беше прекарала години наред, обучавайки се да се бие, да убива и да брани.

Така че сега за нищо на света нямаше да остане настрани.