Папагалът на Флобер [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692862
- Переводчик: Димитрина Кондева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Папагалът на Флобер [bg]». Краткое содержание книги:
„В една епоха, която твърди, че за всеки проблем съществува решение, Барнс проявява смелостта и чувството за хумор да ни напомни, че има въпроси, на които няма отговор.“ Таймс
д. Споменатият roman trouvé бил намерен от Шарл Лапиер, редактор на „Писателят от Руан“. Когато една вечер гостувал в Кроасе, Лапиер разказал на Флобер скандалната история на мадмоазел Дьо П. Тя произхождала от аристократичен нормандски род, движела се в дворцовите среди и била удостоена с честта да чете на глас на императрица Йожени. Говорело се, че ослепителната й красота би опропастила и светец. Поне нея със сигурност опропастила: заради любовна афера с офицер от Кралската гвардия си загубила службата. След време станала една от кралиците на парижкия demi-monde, които в края на шейсетте били на почит в кралския двор, доста по-леконравен от онзи, който я прогонил. По време на Френско-пруската война тя изчезнала от сцената (както и всички жени от тази професия), а после звездата й залязла. Според слуховете напълно пропаднала. Ала за щастие й провървяло (както на нея, така и на литературата). Отново успяла да се издигне — станала официална любовница на един гвардейски офицер и умряла като законна съпруга на адмирал.
Флобер изпаднал във възторг от този разказ. „Знаеш ли какво, Лапиер, ти току-що ми подсказа тема за роман — още една «Бовари». Ема от висшето общество: какъв привлекателен образ!“ Веднага си записал историята и започнал да нахвърля бележки. Романът така и останал ненаписан, а бележките се изгубили.
Всички тези несбъднати романи не ни дават мира. И все пак бихме могли да ги досътворим, да ги подредим и допълним във въображението си. Може дори в университета да се изучават. Всяка самотна подпорна греда е един непостроен мост; ако се взираш дълго, в мечтите си ще успееш да го продължиш до другия бряг на Ламанша. Същото важи и за тези литературни ембриони.
А какво да кажем за неизживените му съдби? Те пък съвсем не ни дават мира; те са всъщност несбъднатият Флобер. „Термопилите“ наместо „Бувар и Пекюше“? Да, но това пак е книга. Ами ако самият Гюстав беше избрал друг път? Колко му е да се откажеш от писането. Повечето хора не са писатели и си живеят най-спокойно. Веднъж един от известните френолози — тези кариерни консултанти през деветнайсети век — огледал черепа на Флобер и заявил, че е роден за звероукротител. Май не е бил много далеч от истината. Спомнете си думите на Гюстав: „Привличам лудите и животните.“
Не е важен само животът, който познаваме. Нито животът, който е ловко прикрит. Да оставим лъжите за живота, някои от които вече не могат да бъдат пренебрегнати. Смисъл има и неизживеният живот.
„Какъв ще бъда, крал или прасе?“ — пише Гюстав в личния си дневник. На деветнайсет нещата изглеждат толкова прости. Съществува живот и не-живот; осъществяване в името на амбицията или падение, което те превръща в прасе. Опитват се да ти предскажат бъдещето, но никога не им вярваш докрай. „Много неща са ми предрекли — пише Гюстав по това време: 1) че ще се науча да танцувам; 2) че ще се оженя. Ще видим… Не вярвам.“
Не се оженил, не се научил да танцува. Толкова бил непохватен, че мнозина от главните герои в романите му в знак на съчувствие също отказват да танцуват.
Какво все пак научил в замяна на това? Разбрал, че животът не е избор между възкачване на трона по осеян с трупове път и въргаляне в кочина; че има крале-прасета и прасета-крале; че кралят може да завижда на прасето; и че неосъществените възможности придобиват различни измерения в зависимост от трудностите в реалния живот.
На седемнайсет години заявява, че иска да прекара целия си живот в разрушен замък край морето.
На осемнайсет решава, че е отвян във Франция по някаква нелепа приумица на вятъра шегобиец; а иначе бил роден за император на Кошиншин — да пуши лула, дълга сто лакътя, да има 6000 жени и 1400 евнуси; но ето че поради тази метеорологическа случайност е измъчван от огромни, неутолими желания, безмерна досада и вечни прозевки.
На деветнайсет възнамерява, след като изучи правните науки, да стане турчин в Турция или мулетар в Испания, или пък камилар в Египет.
На двайсет години все още желае да бъде мулетар, но мястото е вече по-конкретно — Андалусия. В своите планове за кариера се вижда и като lazzarone42 в Неапол; макар че щял да се задоволи да бъде кочияш на дилижанса между Марсилия и Ним… Лекотата, с която пътуват вече дори буржоата, отчайва онзи, който „носи Босфора в душата си“.
42
Безделник, мошеник (ит.). — Б.пр.