Отвличането [bg]

Днес щяха да спасят американските военнопленници.

Продължава да лежи на бетонния под в същото положе­ние, в което го бяха оставили преди пет часа, в очакване на сутрешния пазач. Скоро дочува познатия звук от подрънк­вате на ключове, толкова познат, че усеща точното место­положение на пазача в коридора, докато се приближава към килията му. Пазачът застава отпред и удря по вратата, след това поглежда през процепа с решетка и вижда амери­канския полковник все още проснат на пода, а кръвта е за­съхнала и се е спекла по изранения му гръб. Плъховете гри­зат краката му. Бен чува как метал стърже в метал, докато пазачът пъха ключа в ръждясалия катинар. Ключът се за­върта и катинарът щраква. Вратата проскърцва и се отваря. Стъпките, малко уморени, се приближават, пазачът се чуди дали американският офицер с най-висок чин в затвора е оце­лял след жестокия побой с каиша на Големия Уг. Бен се под­готвя да не реагира при ритника, който със сигурност ще последва, и потиска стенанието си, когато ботушът на паза­ча потъва в слабините му. Затворникът не реагира, пазачът го заобикаля и прикляква да провери пулса му.

Това е последното му движение.

Бен сграбчва пазача за гърлото с ръце като клещи, заяк­нали в петролните полета на Тексас и джунглите на Виет­нам, заглушава всеки звук и го просва на пода. Не го убива, за да му отмъсти; убива го, защото се налага. Хрущенето от счупения врат на пазача е като прекършването на пилешки кокал.

Бен се изправя и оглежда килията си за последен път. Тежката миризма, полепнала по стените, се смесва с вонята на прясна урина и изпражнения, когато тялото на пазача приема смъртта и се прощава с достойнството си. Ще по­следва още смърт. Трябва да убива, за да спаси онези пило­ти. Убийствата не му носят удоволствие, но той е добре обучен в това изкуство.

Това е занаятът му.

Подобни моменти съставляват голямата човешка траге­дия, позната като войната във Виетнам.