Нещо гнило в Ел Ей [bg]

26.

Стоун последва Барбара Тиърни по кея и понтоните до „Палома“. Качиха се и той се озова на изключително добре обзаведена моторна яхта, съвсем нова при това, и съдейки по средствата за управление на мостика, доста добре екипирана.

— Кой е собственикът? — попита той, оглеждайки се.

— Приятелят ми.

— И кой е той?

— Не обича името му да се размахва — хладнокръвно отговори тя. — Женен е.

— Аха. Тогава ще имам по-малко скрупули по отношение на него.

— Виж — запъна се тя, — бих ти предложила нещо за пиене, но се чувствам много неспокойна с чужд човек на борда. Приятелят ми има навика да идва и да си тръгва по най-необичайни часове и човек никога не знае…

— Ясно, схванах. Какво ще кажеш тогава да вечеряме заедно?

— О, това ми харесва повече — успокои се тя. — Къде си отседнал?

— В „Бел Еър“ — излъга я той.

— Чувам, че хотелът е добър, защо не вечеряме направо там?

— Става. Ще резервирам маса. Имаш ли кола?

Тя завъртя глава:

— Използвам тази на приятеля ми, когато е в града, но…

— Тогава ще дойда да те взема в седем.

— Прекрасно, ще те чакам пред морския магазин.

Стоун подаде ръка и тя я пое, но после леко го целуна по устните.

— Ще чакам с нетърпение — обещаващо го погледна тя.

— И аз.

Той скочи обратно на понтона и тръгна към колата си. Седна зад волана и позвъни на Рик.

— Има ли нещо за отпечатъците?

— Точно се готвех да те потърся — каза Грант. — Отпечатъците принадлежат на някой си Винсент Манкузо — три ареста, един като букмейкър и два за лихварство, последният път преди осем години. Неосъждан. Както разбираш, става дума за типично мафиотски престъпления, макар да не намерихме името му в базата данни за организираната престъпност, която поддържаме при нас. Но вече му отворих досие.