Гробищен свят
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Грънчаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробищен свят». Краткое содержание книги:
С крайчеца на окото си долових движението и скочих на крака, но нямаше какво да сторя, освен да стоя и да гледам втренчено дулата на пушките. Пушките бяха в ръцете на двама мъже и в единия от тях познах големия звяр, застанал там, в лагера на крадците на трупове, начело на тълпата, която посрещнахме със Синтия, хванали в ръце безполезните криваци — точно преди Елмър да се втурне, за да осуети сблъскването. Малко се учудих, че го познах, защото тогава бях премного зает да наблюдавам всички останали членове на шайката, които бяха прекъснали нападението си срещу Мустанг, за да ни вземат на прицел. Обаче сега открих, че наистина съм го познал — злобната полуусмивка, размазана по лицето му, полу-притворените му очи и този нащърбен белег, който разсичаше едната му буза. Другия не можах да позная.
Бяха се промъкнали в единия ъгъл на пещерата и стояха там с насочени към нас пушки.
Чух как Синтия ахка от изненада и й казах рязко:
— Не ставай. Не мърдай.
Чу се дращене на метални нокти по скалата и нещо се приближи и застана до мен, като се опря тежко в краката ми. Не погледнах да видя какво беше. Знаех. Това бе Уулф, застанал до мен срещу дулата на оръжието.
Двамата мъже с пушките явно не го бяха забелязали, тъй като лежеше встрани от нас. Но сега, когато се появи в зрителното им поле, злобната усмивка изчезна от лицето на Големия звяр и челюстта му леко се отпусна. По лицето на другия пробяга нервен тик. Но те останаха на мястото си.
— Господа — казах аз, — струва ми се, че ще трябва да се оттеглите. Лесно можехте да ни убиете, но няма да доживеете да изминете и сто крачки.
Те продължаваха да държат пушките си насочени към нас, но на края Големия звяр вдигна своята и остави приклада й да се плъзне до земята.
— Джед — рече той, — прибери си пушкалото. Тия хора ни изиграха.
Джед наведе пушката си.
— Струва ми се — рече Големия звяр, — че ще трябва да измислим нещо, за да се измъкнем, всички от това неприятно положение със здрава кожа.
— Влезте навътре — казах аз, — но внимавайте с пушките.
Те се приближиха до огъня, като вървяха бавно и някак плахо.
Хвърлих, бърз поглед към Синтия. Тя все още бе свита на пода, но вече не беше уплашена. Изглеждаше сурова и безжалостна.
— Флеч — каза тя, — господата трябва да са гладни, щом като са изминали целия този път. Защо не ги поканиш да седнат, докато аз отворя една-две консерви. Нямаме много, понеже пътуваме с малко багаж, но съм взела малко яхния.
Двамата ме погледнаха и аз им кимнах с глава доста рязко.
— Моля, заповядайте.
Те седнаха и сложиха пушките до себе си.
Уулф не помръдваше; стоеше и ги гледаше.
Големия звяр направи въпросителен жест към него.
— Ще мирува — рекох аз. — Само не правете резки движения.
Надявах се, че не греша. Обаче не можех да бъда съвсем сигурен.
Синтия се порови в една от раниците и извади тенджера. Стъкнах огъня и той лумна с ярка светлина.
— А сега — казах аз — да предположим, че ще ми разкажете за какво е цялата тая работа.
— Вие задигнахте конете ни — рече Големия звяр.
Джед добави:
— Тях търсехме.
Поклатих глава.
— Можехте да вървите по следите им с вързани очи. Нямаше да се затрудните. Конете бяха много.
— Е добре — рече Големия звяр, — открихме мястото, където сте се крили, намерихме също и бележката. Ей, тоя тук, Джед, той можа да я разгадае. А освен това знаехме за тази пещера.
— Това е място за лагеруване — рече Джед. — От време на време самите ние отсядаме тук.
Все още не ми ставаше напълно ясно, но не ги насилвах. Големия звяр обаче продължи да обяснява.
— Предположихме, че не сте сами, че с вас има някой. Някой, който познава местността. Хора като вас не биха тръгнали сами. А за да се стигне до това място, трябва цял ден да се върви усилено.
Джед каза:
— Това, което не мога да си обясня, е вълкът. Не включвахме вълка в сметките си. Мислехме, че досега той вече ще е изминал половината път до в къщи.
— Знаехте ли за вълците?
— Видяхме следите. Три вълка. Намерихме и каквото е останало от другите два.
— Не може да бъде — казах аз. — Вие идвате направо от мястото, където пренощувахме. Иначе няма как. Не бихте имали време да…
— Не ние — каза Джед. — Ние не сме видели нищо. Някои от другите. Те ни съобщиха.
— Те ви съобщиха ли?
— Ами да — рече Големия звяр. — Ние поддържаме връзка едни с други.
— Телепатия — каза Синтия тихо. — Това трябва да е телепатия.
— Но телепатията…
— Фактор за оцеляване — каза тя. — Хората, които са останали на Земята след войната, вероятно са се нуждаели от такива фактори за оцеляване. А и за мутациите трябва да е имало много фактори. Чудесни придобивки, стига най-напред да не те убият. Не е лошо да владееш телепатията, при това тя не може да те убие.