Четиридесет и петимата

— В креслото… спи… когато всички вече отдавна са станали — каза Жак и в думите му звучеше раздразнение, а умният му, проницателен поглед проникваше сякаш в самото сърце на брат Бороме.

— Трябва да уважаваме сана и спокойствието му — произнесе Бороме, който пристъпи до средата на стаята, но направи някакво неловко движение и събори една малка пейка.

Килимът заглуши шума, но дон Модест все пак трепна и се събуди.

— Кой е тук? — викна той с треперещ глас, като на заспал на поста си и внезапно разбуден часовой.

— Сеньор абат — каза брат Бороме, — простете ни, ако сме нарушили вашите благочестиви размишления, но дойдох за разпорежданията ви.

— А, добро утро, брат Бороме — кимна му леко с глава Горанфло. Няколко секунди той мълча, явно напрягайки паметта си, после замига с очи и попита: — За какви разпореждания?

— Относно оръжието и доспехите.

— Оръжие? Доспехи? — попита учудено Горанфло.

— Естествено. Ваша милост ни заповядахте да набавим оръжие и доспехи.

— Аз ли? — повтори изуменият до крайност дон Модест. — Аз ли съм заповядал?… А кога е станало това?

— Преди една седмица.

— А… Но за какво ни е притрябвало това оръжие?

— Вие казахте, сеньор абат — повтарям собствените ви думи, — казахте: „Братко Бороме, няма да е зле да си набавим оръжие и да го раздадем на цялото монашеско братство: гимнастическите упражнения развиват телесните сили, както благочестивите стремежи укрепват силите на духа.“

— Аз ли съм казал това?… — попита Горанфло.

— Да, преподобни отче. Аз, недостойният, но послушен монах, побързах да изпълня вашата заръка и да набавя оръжието.

— Странна работа — промърмори Горанфло, — нищо не помня.

— Вие дори добавихте, ваше преподобие, латинската сентенция: „Militat spiritu, militat gladio.“25.

— Какво? — възкликна дон Модест и опули изумено очи. — Сентенция ли?

— Имам добра памет, дълбокоуважаеми отче — отвърна Бороме и сведе скромно поглед надолу.

— Ако съм казал това — продължи Горанфло, — значи съм имал тези основания, братко Бороме. И наистина винаги съм се придържал към мнението, че трябва да развиваме тялото си. Още като обикновен монах се борех и със словото, и с меча. „Militat spiritu, militat gladio.“ Отлично, братко Бороме. Ясно е, че сам Господ ме е озарил с тази идея.

— Така че ще изпълня заповедта ви докрай, преподобни отче — каза Бороме и се оттегли заедно с брат Жак, който радостно го дърпаше за расото.

— Вървете — величествено произнесе Горанфло.

— Ах, съвсем забравих… — върна се брат Бороме.

— Какво още?

— В приемната чака да го приемете един от приятелите на ваша светлост; иска да поговори с вас.

— Кой е той?

— Метр Робер Брике.

— Метр Робер Брике — забеляза Горанфло — не ми е приятел, братко Бороме, а просто познат.

— Няма ли да го приемете, ваше преподобие?