Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))

Чрез радиотелескопи в Русия досега са проучени около 4050 звезди от класа на жълтите джуджета, подобни на Слънцето, в обхвата от 100 до 1000 МХц. В околностите на 9 от тези 4050 звезди са открити източници на слабо радиоизлъчване в споменатия диапазон — факт, който може да издава дейността на цивилизация от нашия ранг на развитие.

Ако се разгледа строежът на нашата Галактика по-подробно, биха могли да се направят някои изводи за цивилизациите от хуманоиден тип, които вероятно я населяват. Най-старите цивилизации в Галактиката ни биха били разположени главно в пръстена, намиращ се на разстояние около 16000 светлинни години от нейния център и в халото, тъй като там се намират най-старите звезди, чиято основна светимост е в областта на червения край на видимия спектър. Поради голямата близост на звездите около ядрото на Галактиката и в звездните купове цивилизациите от тези участъци много по-лесно биха изградили комуникационни общности и биха влезли в определени взаимоотношения, което още повече би ускорило техния прогрес. За това биха способствали и редица дадености. Така например в централната част на Галактиката ни почти липсват водородни и други прахообразни облаци — факт, който дава много добра възможност за преки визуални наблюдения.

Ако нашата слънчева система беше разположена около централната част на Галактиката ни, то по небето на планетата ни с невъоръжено око биха се наблюдавали не 6000 звезди, а 6 милиона звезди и вечерното ни небе би било обсипано с близо хиляда пъти повече звездна светлина.

Все пак трябва да се има предвид, че в ядрото на Галактиката ни звездите се движат с огромни скорости и често сменят своето близко обкръжение. В същинското ядро на нашата Галактика с диаметър около 1500 светлинни години се събира достатъчно маса за образуването на 10 милиарда слънца, т.е. около една десета част от общата маса на Галактиката ни. Ядрото е изключително агресивна среда, пълна с високоенергийно лъчение, в което някои от звездите си взаимодействат и поради това е трудно да се допусне, че там са се развили напреднали цивилизации от нашия биологичен тип. Съществува и предположение, че в самия център е разположена масивна черна дупка. Поради спиралните клонове Кентавър, Норма и Стрелец, наситени с огромни количества газ и прах, оптичните дължини на вълните, излъчвани от ядрото на Галактиката ни, не могат пряко да се наблюдават. До нас достига само една милиардна част от синята светлина и една милионна част от червената светлина, излъчвана от ядрото на нашата Галактика. От нашия спирален клон Орион, разположен на разстояние около 25000 светлинни години от центъра на Млечния път, може да се наблюдава видимо само ръкавът на Стрелец. За точното положение на същинското ядро с диаметър около 200 светлинни години, намиращо се по посока на „Стрелец А“, може да се съди само по данните, получени от радиотелескопите от рода на VLA в щата Ню Мексико, САЩ. Този телескоп със свръхдълга интерферентна база след пускането му в действие през 1985 г. е направил най-подробно изследване на центъра на нашата Галактика заедно с новия технологичен телескоп НТТ на обсерваторията в Чили.