Водопад в пустинята
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Водопад в пустинята». Краткое содержание книги:
Ала за Коди Джонсън този строеж е не по-малко важен, отколкото за нея. И проблемът не е само в професионалните им спорове. Между двамата непрекъснато прехвърчат искри и, макар никой от двамата да няма намерение да се обвързва, по-добре е да приемат този факт, за да не пречат личните им отношения на работата. Но ще успее ли всеки от тях да тръгне по пътя си, когато строежът завърши?
Тъй като вече се бе примирила с това, Абра се усмихна:
— Да не си изгубила семейното богатство на зарове?
— Не. — Може би щеше да бъде по-лесно, отколкото бе мислила, каза си Джеси. — Омъжих се.
— Какво? — От изненада Абра се изправи на стола. — Във Вегас? За кого?
— Ами за Уили, разбира се.
Десет оглушителни секунди Абра мълча. Когато заговори, говореше бавно, разделяйки всяка дума.
— Ти си се омъжила за господин Барлоу в Лае Вегас?
— Преди два дни. — Джеси протегна ръка да покаже двата диамантени пръстена. — Когато решихме, че това е, което искаме, не виждахме причина да го отлагаме. В края на краищата, и двамата не сме деца.
Абра погледна към блестящите пръстени, после обратно към майка си.
— Ти… Ти почти не го познаваш.
— Опознах го много добре през последните две седмици. — Не, щеше да е трудно, разбра тя, докато гледаше лицето на Абра. Много трудно. — Той е чудесен човек, миличка, много силен и стабилен. Признавам, че не очаквах да ми направи предложение, но когато го стори, казах да. Бяхме там и имаше една смешна малка църква, така че се оженихме…
— Вече трябва да имаш опит.
Очите на Джеси блеснаха, ала гласът й остана мек.
— Бих искала да си щастлива заради мен. Аз съм щастлива. Но ако не можеш, искам поне да го приемеш.
— Аз също би трябвало да имам опит.
Радостта изчезна от лицето на Джеси.
— Уили искаше тази сутрин да дойде с мен, ала аз помислих, че ще е най-добре да ти го кажа сама. Той много те харесва, говори с голямо уважение за теб като жена и като специалист. Надявам се, че няма да го направиш трудно за него.
— Аз харесвам господин Барлоу — отвърна Абра сковано. — И предполагам, че не би трябвало да съм изненадана. Пожелавам ти късмет.
Болка прониза сърцето на Джеси.
— Е, и това е нещо. — Тя стана и намести пръстените на пръста си. — Трябва да отида рано на работа, за да напиша молбата си за напускане.
— Ти напускаш работа?
— Да. Местя се в Далас. Домът на Уили е там.
— Разбирам. — Абра също стана. — Кога?
— Заминаваме днес следобед, за да мога да се запозная със сина му. След няколко дни ще се върнем да оправим подробностите. — Искаше й се да пристъпи към дъщеря си, но реши, че е най-добре да й даде малко време. — Ще ти се обадя, когато се върна.
— Добре. — В гласа на Абра нямаше обич, само грубо отхвърляне. — Приятно пътуване.
Коуди отиде да отвори вратата и докосна рамото на Джеси, преди да бе излязла.
— Най-добри пожелания, Джеси.
— Благодаря. — Джеси беше благодарна, че офисът ще е празен, когато отиде, за да се наплаче на воля. — Грижи се за нея, а? — прошепна тя и излезе.
Той затвори вратата, обърна се и видя, че Абра стои точно на същото място.
— Малко беше груба с нея, не мислиш ли?
— Ти не се бъркай. — Щеше да изфучи в спалнята, ала той я хвана за ръката.
— Не си и въобразявай. — Бе скована като лед и също толкова студена. Освен очите й. Те кипяха от емоции. — Какъв е проблемът, Абра? Не ти ли минава през ума, че майка ти има правото да се омъжи за когото пожелае?
— Абсолютно. Тя винаги е имала това право. Искам да се приготвя за работа и да тръгвам.
— Не. — Коуди продължаваше да я държи здраво. — Никъде няма да ходиш, нито на работа, нито където и да било другаде, докато не си го изкараш.
— Добре. Искаш да си го изкарам, така ли? Ще си го изкарам. — Той чу отчаянието под гнева и отпусна ръка. — Винаги е същото, отново и отново. Първо бил Джек, баща ми. Умрял, преди да навърши двадесет и пет години. — Освободи се от хватката му и грабна една снимка от масата. — Бил любовта на живота й, ако я слушаш какво говори.
— Минало е много време — отбеляза Коуди внимателно, опипвайки почвата. — Джеси има правото да продължи да живее.
— О, тя това и прави. На пълна скорост. Съпруг номер две. Боб. — Измъкна друга снимка. — Аз бях… Може би шестгодишна, когато мама реши, че е свободна да се омъжи за него. Това продължи две, може би три години. Трудно ми е да ги помня всичките. — Пусна двете снимки и взе друга. — После имаме Джим. Да не забравяме Джим, съпруг номер три. Сега, преди него имаше трима-четирима други, но с тях тя не стигна до женитба. Джим въртеше магазин. Запознали се над един кашон безалкохолни и шест месеца по-късно бяха вече женени. И горе-долу толкова останаха заедно. Джеси всъщност не брои Джим. Не си направи труда да задържи името му. После беше Бъд. Добрият стар Бъд Питърс. Май нямам негова снимка, ала това е Джеси в деня на сватбата им. — Абра измъкна снимката, като преобърна няколко други. — Бъд продаваше обувки и обичаше да се мотае вкъщи. Не би подпалил света, но аз го харесвах. Предполагам, че Джеси също го е харесвала, защото прекараха седем години заедно. Това е рекорд. — Тя остави снимката. — Добрият стар Бъд Питърс държи рекорда.