Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Както и да е, за да ти позволят да отвинтиш капака на атомен реактор и да погледнеш вътре, трябва да получиш всевъзможни разрешения.
Получиха ги. Отвинтиха го. Погледнаха вътре.
Хорас Гандър каза:
— Трябва да има някаква разумна причина за това. Петстотин тона уран не могат просто така да се вдигнат и да се измъкнат.
Броячът в ръката му би трябвало да пищи. Вместо това сегиз-тогиз цъкаше апатично.
Там, където трябваше да се намира реакторът, имаше празно простанство. Вътре спокойно можеше да се играе скуош.
На самото дъно сам-самичко сред ярко осветения, студен под се въргаляше лимоново бонбонче.
Навън, в огромната зала с турбини, половината машини продължаваха все така да си реват.
А на стотина километра оттам Адам Йънг се въртеше насън в леглото си.
Петък
Рейвън Сейбъл, строен, брадат и облечен в черно от глава до пети, седеше в черната си лимузина с изящна линия и говореше по черния си телефон с изящна линия с базата на Западното крайбрежие.
— Как върви? — попита той.
— Добре изглежда — отвърна шефът на маркетинга. — Утре закусвам с купувачите от всички водещи вериги супермаркети. Никакъв проблем. Следващия месец по това време ще продаваме ХАПНИ(tm) във всички магазини.
— Добре се справяш, Ник.
— Няма проблеми. Няма проблеми. Така е, защото знаем, че ти си ни зад гърба, Рейв. Страхотно ръководиш, пич. При мене винаги сработва.
— Благодаря ти — Сейбъл прекъсна връзката.
Беше особено горд с ХАПНИ(tm).
Корпорацията „Ново хранене“ бе започнала почти от нищото преди единайсет години. Малък екип от учени, които изследваха храната, огромен екип от служители по маркетинга и връзките с обществеността и стилна емблема.
Две години инвестиции и проучвания в „Ново хранене“ бяха произвели на бял свят ЖВАК(tm). ЖВАК(tm) съдържаше изпредени, преплетени и изтъкани протеинови молекули, покрити и кодирани, внимателно разработени така, че и най-ненаситните ензими в хранопровода да ги отминават; несъдържащи калории подсладители; минерални масла вместо растителни; целулоза, оцветители и ароматизатори. Крайният резултат беше храна, почти неразличима от всяка друга, като не броим две неща. Първо, цената, която беше малко по-височка, и второ, хранителното съдържание, по груба преценка еквивалентно на това на уокмен „Сони“. Нямаше значение колко изяжда човек — той губеше килограми28.
Дебелите го купуваха. Слабите, които не искаха да надебелеят, го купуваха. ЖВАК(tm) беше идеалната диетична храна — внимателно изпредена, изтъкана, структурирана и ошлайфана така, че да имитира каквото си искаш — от картофи, та до сърнешко, макар че пилешкото вървеше най-добре.
Сейбъл си седеше спокойно и гледаше как парите се леят. Гледаше как ЖВАК(tm) постепенно запълва екологичната ниша, опразнена от едновремешната немаркова храна.
След ЖВАК(tm) той пусна СНАКС(tm) — нездравословен „боклук“, направен от истински боклук.
ХАПНИ(tm) беше последният мисловен проблясък на Сейбъл.
ХАПНИ(tm) беше ЖВАК(tm) с добавка на захар и мазнини. На теория, ако ядеш достатъчно ХАПНИ(tm), ти а) ставаш много дебел и б) умираш от недохранване.
Парадоксът доставяше истинска наслада на Сейбъл.
В момента изпитваха ХАПНИ(tm) по цяла Америка. ХАПНИ-пица, ХАПНИ-риба, ХАПНИ-китайска храна, ХАПНИ-макробиотичен ориз. ХАПНИ-хамбургер дори.
Лимузината на Сейбъл беше паркирана пред „Бъргър лорд“ в Де Мойн, Айова — верига за бързо хранене, изцяло собственост на неговата организация. Тъкмо тук те изпитваха ХАПНИ-хамбургерите от шест месеца насам. Искаше да види какви са резултатите.
Той се наведе напред и почука по стъклото, отделящо го от шофьора. Шофьорът натисна едно лостче и то се плъзна встрани.
— Сър?
— Ще отида да хвърля едно око на операцията, Марлон. За десет минути. После се връщаме в Лос Анжелис.
— Сър.
Сейбъл влезе със спокойна крачка в „Бъргър лорд“. Беше точно като всяка втора закусвалня „Бъргър лорд“ в Америка29. Клоунът Маклорди танцуваше в Детския кът. Сервитьорките имаха еднакви блеснали усмивки, които никога не достигаха до очите им. А зад тезгяха трътлест мъж на средна възраст в униформа на „Бъргър лорд“ шляпаше кюфтетата върху скарата и си свиркаше тихичко с уста, доволен от работата си.
Сейбъл се приближи до тезгяха.
— Здравейте-казвам-се-Мари — произнесе момичето зад щанда. — Какво-ще-обичате?
— Двоен голям бластертъндър с картофки допълнително, без горчица — поръча той.
28
И коса. И тен. А стига да изядеш достатъчно и да го ядеш достатъчно дълго — и признаци на живот.
29
Но не и като всяка втора закусвалня „Бъргър лорд“ по света. Например немският „Бъргър лорд“ продаваше светла вместо безалкохолна бира, докато английският „Бъргър лорд“ бе успял да открие всички американски добродетели на бързото хранене (скоростта, с която ти носят храната например) и внимателно да ги отстрани: храната пристигаше след половин час, със стайна температура и само по ивицата топла маруля можеше да различиш плънката от хлебчето. Служителите на „Бъргър лорд“, дошли да проучват пазара във Франция, бяха застреляни двайсет и пет минути след като стъпиха на френска земя