Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— Хммм… — рече Адам.
— С тях трябва да се приключи на минутата!
— Пада им се, като не бълбукат — заключи Адам.
Анатема кимна. Все още се опитваше да налучка какво му беше толкова странното на Адам и тъкмо тогава го осъзна.
Той нямаше аура.
Тя беше голям спец по аурите. Можеше да ги вижда, ако се вгледа достатъчно упорито. Около главите на хората се виждаше слабо сияние и според една книга, която беше чела, цветът му издаваше разни неща относно тяхното здраве и благополучие. Всички имаха аура. При злобните и затворени хора тя беше бледо, трепкащо очертание, докато при сърдечните, творчески натури можеше да се простира на цели няколко сантиметра от тялото.
Никога не беше чувала за човек съвсем без аура, но около Адам не виждаше никаква. И все пак той изглеждаше жизнерадостен, въодушевен и уравновесен като същински жироскоп.
„Може би просто съм уморена“ — помисли си тя.
Както и да е, беше доволна и благодарна, че си е намерила такъв благодатен ученик, и дори му даде назаем няколко броя на „Нов дайджест на Водолея“ — малко списание, издавано от един неин приятел.
То промени живота му. Или поне промени живота му за този ден.
За най-голямо учудване на родителите си той си легна рано, а после, завит презглава, с фенерче, списанията и пликче лимонови бонбони чете чак до след полунощ. От време на време от ожесточено дъвчещата му уста изскачаше по някое „прекрасно!“.
Когато батериите се изтощиха, той отново изплува в тъмната стая и легна по гръб с ръце на тила, привидно загледан в ескадрата Х-крили изтребители (ТМ), висящи от тавана. Те леко потрепваха, люляни от нощния ветрец.
Но всъщност Адам не ги гледаше. Вместо това той се взираше в ярко осветената панорама на собственото си въображение, което се беше развихрило като панаирджийска въртележка.
Това не ти беше лелята на Уенслидейл с някаква си там винена чаша. Тук ставаше въпрос за къде-къде по-интересно окултиране.
Освен това Анатема му харесваше. Разбира се, тя беше много стара, но когато Адам харесваше някого, му се искаше да го зарадва с нещо.
Зачуди се с какво ли би могъл да зарадва Анатема.
Обикновено се смята, че събитията, способни да променят света, са неща като големите бомби, налудничавите политици, големите земетресения или обширните миграции на населението, но сега е ясно, че това е много старомоден възглед, поддържан от хора, които нямат нищо общо със съвременното мислене. Онези неща, които наистина променят света, според теорията за Хаоса са дреболиите. Пеперуда махва с криле в амазонската джунгла и в резултат ураганна буря помита половин Европа.
Някъде в заспалата глава на Адам се бе появила пеперуда.
Може би на Анатема щеше да й помогне — а може би не — да види по-ясно нещата, ако й беше позволено да забележи съвсем очевидната причина, поради която не виждаше аурата на Адам.
Тъкмо по същата причина хората на „Трафалгар скуеър“ не виждат Англия.
Алармите писнаха.
Разбира се, няма нищо забележително в това алармите в контролната зала на атомна електроцентрала да пищят. Правят го непрекъснато. Така е, защото там има много скали, броячи и какво ли не, които може и да си останат съвсем незабелязани, ако най-малкото не бибипкат.
А длъжността началник-смяна изисква солиден, способен човек, който никога не губи самообладание, човек, за когото да си сигурен, че в критичен момент няма да хукне към паркинга. Фактически човек, който създава впечатлението, че пуши лула, дори и да няма този навик.
В контролната зала на електроцентралата „Търнинг пойнт“ беше три часът през нощта — обикновено тихо и спокойно време, когато няма кой знае какво за вършене освен да попълваш дневника и да се вслушваш в далечния рев на турбините.
Така беше досега.
Хорас Гандър погледна мигащите червени лампи. После погледна някакви скали. После погледна лицата на колегите си. После вдигна очи към голямата скала в дъното на залата. Четиристотин и двайсет практически надеждни и почти евтини мегавата напускаха станцията. Според другите датчици тях не ги произвеждаше нищо.
Той не каза: „Ама че смахната работа.“ Не би казал „Ама че смахната работа“ дори и ако стадо овце се беше изнизало покрай него, яхнало велосипеди и свирейки на цигулки. Отговорните инженери не приказваха така.
Онова, което той каза, беше:
— Алф, по-добре се обади на директора.
Изминаха три много натоварени часа, изпълнени с купища телефонни разговори, телекси и факсове. Двайсет и седем души в бърза последователност бяха вдигнати от леглата си; на свой ред те вдигнаха от леглата още петдесет и трима, защото има едно нещо, което човек иска да знае, събудят ли го в паника в четири часа сутринта, и то е, че не е сам.