Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Младият занаятчия Саймън Котърил пристига в красивия град Глостър, изпълнен с надежди за бъдещето. Но само за няколко дни неопитният провинциалист остава без пари, дрехи и подслон, и е принуден да стане кралски палач. Скоро му става ясно, че хората, с които работи, крият някаква тайна.
Кметът и старейшините на Глостър са обезпокоени. От известно време от града са започнали да изчезват млади момичета. Открити са обезобразените им трупове и градските първенци са принудени да пристъпят към действие. На таен процес три вещици са осъдени на смърт. Младият Саймън и останалите палачи трябва да екзекутират жените на мястото, където са извършвали ужасните си престъпления — в гората Дийн.
Престъпниците са наказани, но това е само началото на ужаса за кралските палачи. На свобода е останал повелителят на вещиците — безлика, забулена в тайнственост фигура. Неизвестният Господар преследва всеки, който е замесен в обесването на трите жени, а междувременно труповете на обесените изчезват. Когато Саймън вижда покойния си предшественик да се разхожда жив и здрав из гората Дийн, му става ясно, че трябва да разчисти свърталището на вещиците и да разобличи незнайния им Господар, за да спаси собствения си живот.
— Значи сте знаели? — попита Саймън.
— Бяхме започнали да подозираме — намеси се началникът на стражата. — Но продължавай.
Саймън описа ужасното пътуване в гората Дийн, внезапната буря, бягството им в ловната хижа и смъртта на Хрътката. Разказа им и за съвета на Мухоловката и посещението си при отшелника в абатството „Свети Петър“.
— Защо не питате Мухоловката? — попита той. — Или брат Мартин?
— Точно в това е проблемът — отвърна кметът. — Всички са изчезнали. Шадболт и Веселяка са мъртви, а не можем да намерим и следа от Мухоловката или брат Мартин.
— Кажете ми — попита Саймън, — чия идея беше да заведем Ратолиър в гората Дийн и да ги обесим там?
— Ти беше на процеса. Съветник Шиплър…
— И съветник Дрейкът — довърши Саймън.
— И двамата са мъртви. Челюстта на Саймън увисна.
— Не разбирам.
— Съветник Дрейкът и единствената му дъщеря Алис бяха открити мъртви в конюшнята на дома им.
Саймън имаше чувството, че ще припадне. Изпусна чашата и виното се разля върху покривката. — По някаква странна причина краката му започнаха да се гърчат и подскачат. Гърлото му пресъхна. Кметът не помръдна, но началникът на стражата стана. Взе една кърпа, поставена при легена с вода, и попи разляното вино, вдигна чашата и я остави на масата. Хвана ръката на Саймън и я стисна.
— Значи е вярно — каза той. — Харесвал си момичето.
— Заради нея останах в Глостър. Това е истинската причина — заекна Саймън. — Но съветник Дрейкът ме изгони от къщата си, а Алис не искаше да има нищо общо с мен. — Той с мъка си пое дъх. — Как са умрели?
— Както знаеш, Дрейкът беше скъперник. Щом работата за деня приключеше, слугите и чираците бяха оставяни да се грижат за себе си. Оставаха само двама старци, които готвеха и му сервираха. Както обикновено, снощи съветник Дрейкът и Алис вечеряли късно. После възрастните слуги си тръгнали. Тази сутрин калфата на Дрейкът потропал на предната врата. Учудил се, че не свети, защото съветникът държал на печалбата и ставал преди съмване. Никой не му отворил, затова калфата тръгнал по алеята, която минава покрай къщата — задната врата също била заключена и зарезена. В къщата сякаш нямало никого, но после чул конете да цвилят в конюшнята.
Саймън кимна. Дрейкът имаше кестенява кобила, а Алис дребно сиво конче.
— Влязъл вътре, където почти нищо не се виждало. В конюшнята има две места за конете, а най-навътре държат сеното и фуража. Алис и баща й били намерени обесени точно там. Нямало други следи от насилие. Било много странно…
— Аз самият огледах телата — обади се началникът на стражата. Краката и ръцете им не бяха завързани. Нямаше следи от борба, само двата трупа, които се полюляваха лекичко на въжетата.
Саймън скри лице в ръцете си.
— Все едно са се самоубили; минали са през конюшнята, вързали са въжетата на гредите, изкачили са се по балите слама, сложили са си примките около вратовете и са скочили.
— А къщата?
— Задната врата беше заключена, както ти казах. Не можах да намеря ключа, затова не знам дали е била заключена отвън или отвътре. Моите момчета я разбиха. Вътре всичко беше чисто и подредено, всяка чаша и чинийка си беше на мястото, измита и почистена. Разпитах старите слуги. Казаха, че поднесли вечерята, а обикновено съветник Дрейкът им казвал да разтребят на следващата сутрин. Само че този път той и Алис изглежда са почистили масата, измили съдовете, подредили кухнята и килера и оставили всичко на мястото му. После излезли от къщата, заключили вратата след себе си и отишли в конюшнята, за да се обесят.
— Но вие не вярвате, че е така? — попита Саймън.
— Не, не вярваме — съгласи се кметът. — Не вярвам в духове, мастър Котърил, но вярвам в демони. Ти беше честен с нас и аз ще бъда честен с теб. От няколко месеца подозирам, че в околностите на Глостър и в самия град действа вещерско сборище. Повечето почитатели на черната магия са изкуфели старици, които вярват, че притежават някакви особени сили. Всъщност това са просто илюзии. Но Ратолиър са различни — те са преродени демони. Хванахме ги веднъж, сега ще трябва да го направим отново. — Той въздъхна. — Чудехме се дали нещо няма да се обърка.
— Разбрахме за смъртта на Хрътката — подхвана началникът на стражата. — Изпратих бързоходци в гората Дийн. Отишли на поляната. Не видели следи от унищожаване на трупове, но надписът върху олтара им стоял и всички го прочели. Когато войниците се върнаха, внимателно проучихме палачите си — Шадболт, Веселяка и Мухоловката. Трябваше да ги арестуваме, но те сякаш изчезнаха от лицето на земята. Брат Мартин е монах и вероятно се крие в манастира на ордена си, така че остана само ти, мастър Котърил.