Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
Агентът потрепери. До този момент не си спомняше колко беше намразил бившия си другар по оръжие и колко се страхува от него.
Кореана така и не успя да заспи. Тя се надигна в разкошното си легло и нареди на Ленш да донесе чаша мляко със сънотворно и чиния с маслени бисквити. В очакване сънотворното да подейства жената пусна холовизора и се зае да преглежда бюлетините на официалния пазар на роби. Тя започна със стоката за предстоящите търгове.
Отначало похитителката на роби предположи, че Руиз Ау ще се окаже достатъчно хитър да предостави спътниците си за продажба с фалшиви имена и данни, за да не успее тя да го намери преди той да продаде стоката и да си плюе на петите. Затова жената настрои параметрите за търсене на роби от планетите на Жестокия свят, с ниска техническа култура, притежаващи артистични способности. Сигурна беше, че късметлията няма да устои пред съблазънта да получи добри пари за трофеите си. Ако ги продадеше като груба работна сила, би получил нищожни пари за мъжете, макар че нелегалните бордеи биха предложили добра цена за жената.
Официалният пазар в Морекупчина беше огромен. Кореана прегледа стотици изображения на роби и описания на достойнствата им. Изглежда всички търговци предлагаха за продажба артисти с примитивни възможности: изпълнители на танца на дъжда от Пуебло, възпяващи огъня от Ад–11, звероукротители от Сребърен долар, страстдраматици от Златен Ок.
Клепачите й започваха да натежават, а беше прегледала само нищожна част от каталога. Накрая Кореана реши да провери дали безпогрешният Руиз Ау не е сгрешил поне веднъж. Този път тя даде заявка за списък на робите от Фараон. На екрана незабавно се появи жестокото и нагло лице на Фломел.
Жената възторжено запляска с длани и изучи внимателно допълнителните сведения. Когато стигна до графата „собственик“, Кореана се намръщи в недоумение. Като господар на фокусника беше посочена организация, наречена „Дълбоко сърце“. Руиз Ау отново действаше със смайваща скорост. Оставаше й само да внесе аванса за Фломел, а на другия ден да измъкне от него цялата възможна информация. Жената набра трансферния код на компютъра си и въздъхна с облекчение, когато в графата „собственик“ се появи нейното име.
Ободрена от успеха, Кореана продължи търсенето и страшно се изненада, когато не откри нищо за останалите. Нима Мармо в края на краищата се бе оказал прав и загадъчният беглец отново бе извършил нещо непредсказуемо, дарявайки свободата на останалите си спътници? Или, което бе било още по-странно, продължаваше да ги защитава и да се грижи за тях?
Не. Жената яростно тръсна глава. Скоро щеше да си върне собствеността.
А после щеше да намери и самия Руиз Ау.
Глава 11
Руиз извървя няколко километра и премина през стотици завои, докато най-накрая се добра до центъра на лабиринта. За щастие други чудовища не се опитаха да използват самотния пътник, за да утолят глада си, и агентът вече се намираше прекалено близо до лабораториите, за да се опасява от подобни срещи. Публий използваше неудачните екземпляри за патрулиране по външните контури на лабиринта като защита от неканени посетители, обаче на отвратителните твари им беше забранено да се връщат при мястото на създаването им — те биха могли да прогонят богатите клиенти, дошли да видят тези чудеса на технологията.
Светлината стана по-ярка, мъхът понякога се преплиташе с биолуминисцентни ленти, а подът изглеждаше по-сух и по-чист. Щеше ли да се съгласи Публий да се види с него? Възможно беше да нареди да изхвърлят някогашния му приятел и да прати подире му орда чудовища. Руиз дотолкова се потопи в неприятните мисли, че не чу веднага шума от приближаващи се стъпки. От вътрешните помещения се появи група клиенти, които току-що явно бяха купили от създателя на чудовища няколко негови творения.
Агентът успя да отстъпи безшумно в един от страничните коридори секунда преди зад завоя да се появи първият охранител. Руиз се притисна към стената и застина.
Никой не го забеляза. Всъщност той можеше с лекота да се справи с половин дузина охранители и да си присвои стоката. Шестнайсет дребни изпотени носачи се превиваха под тежестта на двете огромни клетки, покрити с парчета плат. Купувачите се оказаха трима грасицианци в разкошни дрехи-камбани. Лицата им бяха прикрити от маски, украсени със скъпоценни камъни. Бяха притиснали към лицата си благовонни топчета, за да се предпазят от вонята, носеща се в коридора.
На Руиз му беше страшно любопитно да узнае какви точно кошмарни създания са купили дребосъците от Публий.