Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
Веднага след като пресякоха невидимата граница между селището и бреговата равнина с нейните чифлици и имения, пътешествениците бяха повикани от въоръжен кораб. Наредиха им да се издигнат малко и да чакат.
Кореана заскърца със зъби, окончателно озверяла от непредвиденото забавяне, но нареди на Ленш да се подчини, тъй като всички бордови машини на кораба бяха прицелени към лодката.
Видеоекранът се включи и жената удари клавиша на устройството за преговори.
В нея се вторачи неособено млад човек, покрит с многобройни белези от рани.
— Кои сте вие? — лениво произнесе той.
— Кореана Хейкларо и нейният екипаж — представи се тя с видимо раздразнение. Посещаваше от време на време пиратската столица, но никога по-рано не се бе сблъсквала с митническите служби.
— По работа ли сте в Морекупчина?
— Естествено — озъби се Кореана.
— Е, добре — усмихна се студено пиратът. — Вкарани сте в компютъра ми, така че, ако наистина сте тази, за която се представяте, можете да продължите.
— Колко мило от ваша страна.
Сега митничарят откровено се закикоти, сякаш разговаряше с дръзко, но не особено умно дете.
— Длъжен съм да ви предупредя, че може да не сме толкова мили, когато се опитате да напуснете Морекупчина. В последно време се случиха прекалено много неприятни събития. Всички гости преди отпътуване се подлагат на ментално сондиране. Сигурна ли сте, че делата ви не търпят отлагане, Кореана Хейкларо?
Тя изруга и изключи екрана, без дори да си направи труда да отговори.
— Къде ще спрем? — поинтересува се Ленш.
— Дръж курс към „Веселия Роджър“. Със същия успех можем да обмисляме плана си за отмъщение и в по-комфортни условия.
— Прекрасен избор — възкликна Ленш, облизвайки се кръвожадно.
Клиентите на този хотел бяха богати пирати, жители на други светове, дошли, за да донесат откуп за отвлечените им роднини, търговци, закупили стока в Морекупчина. Тук можеха да се срещнат дори представители на пресата, опитващи се да получат за видеопрограмите интервюта от най-прочутите крадци и мародери. Хотелът се смяташе за добре охраняван — посетителите му бяха в безопасност, докато не се отпуснат и не изгубят бдителност.
Пътешествениците оставиха въздушния кораб в брониран хамбар. За огромно разочарование на Фенш, му беше наредено да остане на борда — Кореана не искаше да дава и най-малък шанс на взломните крадци.
Апартаментът се оказа напълно приличен. Всеки получи отделна спалня, и дори им се отдаде да изолират морасара в самостоятелен килер, където останалите нямаше да са чак толкова притеснени от носещото се от него зловоние.
След горещия душ жената си възвърна увереността в собствените сили. В същото време желанието й незабавно да предприеме нещо се поохлади. Тя се загърна в топъл халат и се изтегна на огромния диван, а Ленш се зае да вчесва косата й с опитни движения.
— А сега какво? — поинтересува се Мармо.
— Утре рано сутринта ще тръгнем по пазарите за роби. Руиз Ау със сигурност вече е успял да се отърве от спътниците си. Необходими са му пари в брой, а освен това диваците-фараонци му връзват ръцете.
Киборгът изхъмка скептично:
— Сигурна ли си? Когато този късметлия превзе кораба, останах с впечатлението, че доста държи на момичето — пиратът потърка шията си, сякаш отново почувства, че към нея се притиска острият нож на пленника.
— Глупости. Тези хора го лишават от необходимата подвижност, следователно трябва да се е избавил възможно най-бързо от тях. Аз бих постъпила именно по този начин, а двамата с него разсъждаваме еднакво.
Руиз управляваше катера с максимална скорост. Придвижваше се на запад, в самата сърцевина на заплетените лабиринти на Морекупчина. Нощта беше превърнала каналите в смътно осветени каньони, по които предпазливо се промъкваха плавателни съдове без опознавателни знаци. Агентът многократно успяваше да избегне сблъсъците едва в последния момент. Може би се беше отучил да се концентрира и да изхвърля от главата си мислите, отвличащи го от конкретната задача.
Надявал се бе, че след като скрие фараонците на най-безопасното място, за което се беше сетил, от него ще падне и отговорността, която му тежеше от самото пристигане на Суук. Но както се изясни, сега му стана още по-тежко. В мозъка му се мяркаха смътни образи на бъдещи нещастия. Представяше си Низа, която в жалката си килия брои дните с надеждата за завръщане на любимия си и как накрая охранителите я водят на пазара за роби. Искаше му се да вярва, че обидата от предателството ще надделее над болката от раздялата. По-добре да го мрази, отколкото да страда за гибелта на своя приказен герой.