Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

5-и етап. Раняване и смърт.

Цифри 1 и 9 — скрита сила (1) и обида (9), които се трупат в средите на онези, които се намират близо до вожда, но са принудени да му се подчиняват. Цялата страна е огромна пирамида, където на върха е вождът (после генералният секретар на ЦК на КПСС), а нататък — поредица от взаимно подчинени хора: който е по-високо, управлява началниците, които са по-ниско, но и те управляват другите с по-нисък ранг, а най-долу са тези, заради които е градена тази държава и чието име те носят гордо — работниците и селяните, които нямат никаква власт и свобода, на които е дадено почетното право да се подчиняват на началниците. В тази пирамида «нисшият» началник очаква «смъртта» на висшия, за да зае ме неговото място. Точно по същия начин са очаквали смъртта на Ленин онези, които са били едно стъпало по-ниско от него.

Цифри 1 и 0 — лидерът (1) трябва да бъде премахнат (0).

Цифрите 0, 7, 8, 1, 4, 0, 1 — пустият, несвободен (0) свят (7), където хората страдат и търпят (8) тиранията на началниците (1), където човекът (4) е нула (0), ако не е началник

Цифрите 2, 1, 3 (първо и второ число) — всеки проявява енергия (2), за да дойде на власт (1), използвайки всякакви знания (3) или технически похвати (оръжие или други начини за умъртвяване), но това е техническо отстраняване на човека (3), каквото става и с Ленин.

За да може вождът да не умре веднага, рождената му дата бива променена на 22 април 1870, което позволява да се по лучи нова психоматрица на вожда:

22 4 1870 246202

При такава психоматрица Ленин получава добро здраве и донорство, което му гарантира няколко години живот след много тежкото раняване. Сега той е безволев (една цифра 1) и бързо забравя (няма цифра 9). Такъв е краят на великия вожд.

Примерът показва, че може да се разглежда не само общата цел, която се изразява от първото и второто число, но и междинните цели на задачата. Колкото до В. И. Ленин, можем да кажем, че основната му житейска задача е била, използвайки енергията (2) и волята си (1), да се стреми към знания (3), към нови открития. Ще се намерят хора, които ще сметнат, че той е изпълнил поставената пред него от Природата задача, защото е написал огромен брой книги и трудове на различни теми. Естествено, в някои от трудовете му има елементи на ново знание, но за зла участ на Владимир Илич той нито за миг не се е съмнявал в правилността на своите изводи, много от които не са носили в себе си истина или дълбок философски или научен смисъл.

Ленин е използвал цифрите си по друг начин: той е създал огромна сила (2), която му е позволила да стане единствен и неоспорим лидер (1), при което всяко изказва не се превръща в откритие, научно творение, истина, само защото е негово. Това много напомня за персонажите от комедията на А. Гайдай «Диамантената ръка», в която една домоуправителка говори, а до нея седи пияният й заместник и записва всяка нейна дума. Точно така са стояли нещата в нашата страна, когато тя е носила гордото име СССР. Ленин е бил цитиран от всички и навсякъде, дори от математици и физици, от химици и лекари, агрономи и леяри — всички са се позовавали на него, дори това да е било просто нелепо. Причината е в старата армейска шега, която може да се перифразира така: «Точка 1: Ленин винаги е прав. Точка 2: ако не е прав, виж Точка 1». Отдалечаването от истинската цел и подмяната на тази цел се наказва. За Ленин това е било раняването и преждевременната му смърт.