Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Сега Холис бе напълно убеден, че Додсън все още не е в ръцете на КГБ — жив или мъртъв. Холис продължаваше да чопли:
— Ако по някакъв начин картите се появят в американското посолство, непременно ще ви уведомя, за да не се притеснявате за тях.
Буров стисна устни, сякаш обмисляше тази възможност, която сигурно му се стори доста обезпокоителна.
— Обзалагам се, че ние ще открием тези карти преди вас.
— Приемам. За какво ще залагаме?
— Цената е много висока, полковник Холис.
Холис кимна. Ако Додсън успееше да се добере до американското посолство или до някой западен репортер в Москва, неговата история щеше да прекрати съветско — американските отношения за почти цяло десетилетие.
Буров като че ли се досети за какво мисли Холис и каза направо, без почти никаква тайнственост:
— Залогът е мир.
— Точно така.
— У нас е и една изщракана фотолента — продължи Буров. — Ще проявим филма и ще изпратим снимките в посолството. Знаете, че КГБ не би позволило през ръцете му да премине една изснимана лента, без да се види какво има на нея. — Той се засмя.
— Не виждам нищо смешно в това. Умрял е един млад човек — отговори Холис.
Буров продължи да се усмихва и на Холис му се прииска да го цапне с юмрук по черешовочервените устни. Лиза понечи да се обади, но Холис сложи ръка на рамото й.
— И, разбира се, вие сте върнали ключа и пропуска обратно в хотел „Русия“.
— Нямаше никакъв ключ, нито пропуск, полковник Холис. Грегъри Фишър изобщо не е стигнал до Москва.
— Много добре знаете, че е стигнал. Ние също знаем.
Неприятната работа по оформянето на документите продължи още половин час. Най-накрая Буров се облегна назад и съвсем неочаквано отбеляза:
— Били сте на разходка в гората.
— Събирахме гъби — вдигна поглед от някакъв документ Холис.
— Наистина ли? Значи вече сте истински руснаци. Познавате ли отровните гъби?
— Мисля, че да. Все още съм жив.
Буров се засмя от все сърце, после се надвеси напред над бюрото си и все още смеейки се, попита:
— Мога ли да видя гъбите? Аз самият ги обожавам.
— Съжалявам, но нямахме късмет.
— Така си и мислех, не и сред борова гора.
Холис предположи, че Буров е забелязал борови иглички по дрехите им или е усетил дъха на бор, който се разнасяше от тях. А може би вече имаше някаква по-определена информация? Трудно беше да разбере човек какво тези хора знаеха наистина и за какво само се досещаха. Знаеха твърде много за всеки служител в посолството, докато Холис знаеше много малко за съветските служители, с които имаше някакъв контакт, и абсолютно нищо за полковник Буров, което веднага го поставяше в неизгодна позиция.
— Ще ни осигурите ли сега камион и шофьор? Искаме да тръгнем за летището.
Буров остана да седи на стола си.
— Невъзможно е по това време на деня. Ще трябва да пренощувате тук.
— Искате да кажете — започна Холис с известен сарказъм в гласа, — че един полковник от КГБ не може да намери камион и шофьор само защото минава шест часът вечерта?
— Искам да ви кажа, полковник Холис, че не е позволено на чужденците да се движат нощем из страната без ескорт. В това число и на дипломатите.
— Тогава ни осигурете ескорт.
— Второ — продължи Буров, — когато пристигнахте, забелязах, че нито задните ви светлини, нито стоповете ви са в ред. Ще трябва да се погрижите за това утре сутринта. За съжаление в Можайск няма нито един автосервиз, нито хотел. Затова пък има совхоз на два километра оттук. Там ще ви осигурят стаи за пренощуване, там ще намерите и монтьор. Ще ви дам бележка и те ще ви посрещнат много гостоприемно.
Холис погледна Лиза, после се обърна към Буров:
— Май че нямаме друг избор. Но настоявам утре сутринта в осем часа тук да ни чака камион с шофьор.
— Това не е Америка и аз не съм американски бос — засмя се Буров. — Аз съм само един обикновен полковник от Държавната служба за сигурност. Очаквайте шофьора между девет и десет. — Той прибра документите в дипломатическото си куфарче и отбеляза нещо в пътните им листове. — Пропуските ви са валидни до 12 часа утре на обяд и ви осигуряват достъп до държавното стопанство. Погрижете се да влезете в Москва преди изтичането на посочения тук час — и Буров им посочи изхода.
— Искам да се обадя в посолството ни — каза Холис.
— Доколкото знам, тук няма телефон. Последвайте ме, ако обичате. — Буров изгаси лампата в стаичката и ги поведе през тъмната морга.
Излязоха на стълбите пред сградата и Буров им обясни как да стигнат до стопанството. Приключи с думите:
— Пред входа ще видите голяма дървена табела с надпис: „Четиридесет години Октомври! Стопанство за зърнени и животински продукти“. Естествено можете да четете на руски, нали?