Елантрис

Вилиците замръзнаха на път към устите и Сарене отново се оказа център на вниманието. Този път вече я гледаха малко по-приветливо. Кайн кимна и Лукел се усмихна окуражително.

— Предупреждавам ви, милорди — продължи Шуден, — дали ще я приемете, или ще я отхвърлите, си е ваша работа, но не се отнасяйте с неуважение. Арелонската й титла не е по-непоклатима или по-измислена от нашите. Ако отхвърлим един, трябва да отхвърлим всички.

Сарене се изчерви и вътрешно се сгълча. Беше забравила за най-силния си коз, брака с Раоден. Беше теодска принцеса цял живот и тази позиция бе крайъгълен камък на същността й.

Но вече не беше просто Сарене, дъщеря на Теод, беше съпруга на престолонаследника на Арелон.

— Възхищавам се на предпазливостта ви, милорди — каза тя. — Имате сериозна причина да сте внимателни. Загубихте покровителя си. Единственият човек, който можеше да ви осигури известна защита. Но все пак си спомнете, че аз съм негова съпруга. Не мога да заместя принца, но все още имам връзки с трона. И не само с този, а и с други.

— Това е много хубаво, Сарене — възрази Роял. — Но връзките и обещанията няма да са ни от голяма помощ, ако се изправим пред гнева на краля.

— Малката помощ е по-добра от никаква, милорд — контрира Сарене. След това продължи с по-мек и ненападателен тон: — Милорд херцог, никога няма да познавам мъжа, за когото се омъжих. Според чичо ми всички вие сте уважавали и обичали Раоден, а аз, която трябваше да го обикна истински, дори не можах да го срещна. Това начинание, в което сте се включили, е било неговата страст. Искам да съм част от нея. Ако не мога да познавам Раоден, поне ме оставете да споделя неговите мечти.

Роял я изгледа за секунда и тя осъзна, че преценява доколко е искрена. Херцогът не можеше да се залъже с престорена сантименталност. Накрая той кимна и започна да реже свинското си.

— Не съм против да остане.

— Нито аз — присъедини се Шуден.

Сарене погледна към останалите. Лукел се усмихваше открито, а възрастният наемник лорд Еондел почти се бе просълзил.

— Съгласен съм с дамата.

— Е, щом Роял я допуска, аз би трябвало да възразя заради принципа — засмя се Ейхан. — Но за щастие явно съм малцинство. — Намигна й с широка усмивка. — Пък и ми писна да гледам все същите грозни физиономии.

— Значи остава? — попита изненадано Едан.

— Остава — каза Кайн. Чичо й не беше докоснал храната си. Не беше единственият, Шуден и Еондел също не бяха почнали да ядат. Щом дебатът приключи, Шуден произнесе кратка молитва и се наведе над чинията си.

Еондел пък чакаше Кайн да отхапе първата хапка. Факт, който Сарене наблюдаваше с интерес. Въпреки че Роял бе с най-висок ранг, срещата бе в дома на чичо й. Според традициите привилегията беше негова. Въпреки това само Еондел изчакваше. Останалите явно бяха свикнали да са най-важните по време на вечеря и не се замисляха кога да започнат да ядат.