Елантрис

— Милорди — започна искрено Сарене. — Вие търсите начин да съборите системата на Ядон. Система, която приравнява богатството с умението да управляваш. Вие твърдите, че е глупава и нечестна, и е мъчение за арелонския народ.

— Да — потвърди вежливо Роял. — И?

— Щом системата е толкова лоша, защо се притеснявате за събарянето й? Защо не я оставите да рухне сама?

— Какво искате да кажете, лейди Сарене? — попита заинтригувано Еондел.

— Обърнете създанието на Ядон срещу него и го накарайте да признае грешката си. Тогава бихте могли да изградите по-стабилно и задоволително управление.

— Интересно, но невъзможно — заяви Ейхан и поклати множеството си брадички. — Може би Раоден щеше да успее, но сега сме твърде малко.

— Не, броят ви е идеален. — Сарене стана и закрачи край масата. — Всъщност трябва да накараме останалите аристократи да ви завидят. Няма как да се получи, ако твърде много са на наша страна.

— Говорете — подкани я Еондел.

— Какъв е най-големият проблем на системата на Ядон? — попита Сарене.

— Че окуражава господарите да се отнасят с поданиците си брутално — отвърна Еондел. — Кралят заплашва благородниците с отнемане на титлата, ако не произвеждат достатъчно. На свой ред лордовете се отчайват и си го изкарват на народа.

— Безскрупулен метод — съгласи се Шуден. — Основава се на алчност и страх, а не на лоялност.

Сарене продължи да крачи край масата.

— Някой поглеждал ли е производствените статистики на Арелон за последните десет години?

— Има ли подобно нещо? — учуди се Ейхан.

Сарене кимна.

— В Теод има. Ще се изненадата ли, ако видите, че производството на Арелон е спаднало, откакто Ядон е на власт?

— Никак — отвърна Ейхан. — Имахме доста неприятна декада.

— Кралете сами си създават неприятности, лорд Ейхан — продължи Сарене. — Най-тъжното в системата на Ядон не е това, което причинява на хората, нито че унищожава морала на страната. Най-жалкото е, че извършва тези неща, без да прави благородниците по-богати. В Теод нямаме роби, а се справяме съвсем добре. Даже и Фьорден вече не използва крепостни селяни. Открили са по-добър метод. Знаят, че човек ще работи по-продуктивно, ако го прави за себе си.

Сарене направи пауза, за да осмислят думите й. Лордовете я гледаха замислено.

— Продължете — каза Роял.

— Наближава сеитба, милорди. Предлагам ви да разделите земята между селяните си. Дайте им ниви и обещайте, че могат да задържат десет процента от продукцията. Кажете им, че дори ще им позволите да си купят къщите и земята, на която са построени.

— Това ще е много трудно, принцесо — възрази Роял.

— Още не съм приключила — каза Сарене. — Трябва да храните хората си добре. Осигурете им дрехи и провизии.

— Ние не сме зверове, милейди — предупреди я Ейхан. — Някои лордове издевателстват над населението, но ние не бихме допуснали такива сред нас. Нашите хора имат храна и топли дрехи.

— Може да е вярно, милорд — не се предаде Сарене, — но народът трябва да почувства, че го обичате. Не ги продавайте на другите аристократи. Нека селяните знаят, че се грижите за тях, и тогава ще ви дадат сърцата и потта си. Не бива само малка част от населението да просперира.