Елантрис

— Знаеш, но още не го вярваш — отвърна Кайн с дрезгавия си глас.

Или не видя въпроса на лицето й, или реши да го пренебрегне, защото продължи да обсъжда гостите, сякаш не бе направил дразнещата забележка.

— До Шуден е херцог Роял от плантацията Ял — посочи Кайн най-възрастния мъж в помещението. — Владетел е и на пристанището Ялд, втория по богатство град. Той е най-могъщият човек в стаята, а вероятно и най-мъдрият. Но е против предприемането на действия срещу краля. Роял и Ядон са били приятели още преди реод.

Сарене сбърчи вежди.

— Тогава защо идва?

— Той е свестен човек — обясни Кайн. — Въпреки приятелството знае, че управлението на Ядон е пагубно за страната. Подозирам, че идва и от скука.

— Занимава се с изменнически съзаклятия, защото му е скучно? — възкликна невярващо Сарене.

Чичо й сви рамене.

— Когато си тук от толкова дълго, става трудно да си намериш интересни занимания. Херцогът е така затънал в политиката, че сигурно не си ляга, ако не е замесен в поне пет сложни интриги. Беше губернатор на Ялд още преди реод. Единственият управник, назначен от елантрисците, който остана на власт и след безредиците. Направо е безумно богат. Крал Ядон държи първото място само като включва и държавните данъци към собствената си печалба.

Сарене огледа херцога, докато мъжете се смееха на един от коментарите на Роял. Не приличаше на останалите възрастни политици, които бе виждала. Беше буен, а не сдържан и почти палав, вместо достолепен. Въпреки крехкото си телосложение доминираше в разговора, а бялата му коса подскачаше, когато се смееше. Мъжът до него обаче не изглеждаше запленен от компанията на херцога.

— Кой седи до херцог Роял?

— Едрият мъж ли?

— Едър? — Сарене повдигна вежда. Човекът беше толкова дебел, че коремът му преливаше от стола.

— Така се описваме ние, дебелаците — отвърна чичо й с усмивка.

— Чичо — усмихна се мазно Сарене. — Ти не си дебел. Ти си… закръглен.

Кайн се засмя дрезгаво.

— Добре. Закръгленият господин до Роял е граф Ейхан. Няма да предположиш, като ги гледаш, но двамата с херцога са много добри приятели. Или пък са много стари врагове. Все не мога да запомня.

— Има голяма разлика — отбеляза Сарене.

— Не особено. Двамата се боричкат от толкова време, че вече не знаят какво биха правили един без друг. Трябваше да ги видиш, когато осъзнаха, че са на една страна в тази конспирация. Раоден се смееше с дни след първата среща. Беше се свързал с всеки поотделно, за да си осигури подкрепата им, и те се появиха на първата среща, вярвайки, че са надхитрили другите.

— А защо продължават да идват?

— Ами, явно са съгласни с нашата гледна точка. В добавка се наслаждават на компанията си. Или пък просто искат да се държат под око. — Кайн сви рамене. — Във всеки случай ни помагат, така че не се оплакваме.

— А последният? — попита Сарене. Човекът беше слаб, с оплешивяваща коса и доста шавливи очи. Останалите не демонстрираха нервност. Те се смееха и говореха, сякаш обсъждаха птици, а не измяна. Докато той се въртеше неудобно на стола и непрекъснато се оглеждаше сякаш търсеше най-лесния път за бягство.