Ръкописът на Шопен
- Автор: Дивер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Шопен». Краткое содержание книги:
— Тоест станал герой — отбеляза Мидълтън.
— Да, станал герой. И пример за мен. Няма да навлизам в подробности относно извършеното от него. Ще ти кажа само, че намерил начин да предаде на Съюзниците данни за програмата с химически оръжия в „Хокверк“, позната като Проект 93, което им помогнало да бомбардират завода, преди да нанесе още щети.
— Слава богу.
Келнерът поднесе рибата, която ухаеше леко на портокалов цвят под фината кафеникава коричка.
— Да, слава богу — повтори Фауст, опита рибата и кимна, че е великолепна. — Маниаците били спрени. Но злите хора си имат начини да преоткриват най-ужасяващите неща.
Мидълтън кимна и каза:
— Да, вярвам, че злото е активна сила в света.
Фауст се наведе към него и почти прошепна:
— А ние с теб ще го спрем.
— Как? — объркано попита Мидълтън.
Част от него искаше да повярва на Фауст, другата обаче бе настроена скептично.
— Все още не разбирам каква връзка има всичко това с нас?
— Има връзка, полковник, и тя е, че в някои от партитурите, които намерихте в „Света София“ в колекция „Чарториски“, не става дума за музика. Приятелят ти, Хенрик Жединяк, се канеше да ти го съобщи. И заради това бе убит.
— Защо?
— Защото в музикалните ноти са шифрирани формули за голям брой нервнопаралитични газове, разработени в „Хокверк“ и много пъти по-смъртоносни от зарина и табуна. Най-силният е познат като VX. Учените го наричат най-отровното синтетично съединение, известно на човечеството.
— Ако това е вярно…
— Несъмнено е вярно! Ще ти предоставя документите, които подкрепят това твърдение — прекъсна го Фауст. — Предполагам, че ти самият ще провериш историята внимателно.
— Разбира се.
— Часовникът тиктака, полковник. Не разполагаме с много време.
— Защо?
— Не мисля, че се налага да ти обяснявам коя формула е шифрирана в ръкописа на Шопен.
— VX.
— Точно така.
Мислите на Мидълтън за миг се върнаха към всичко, което се бе случило, откакто бе видял ръкописа в Прищина.
Фауст си отчупи залък хляб.
— Вукашин трябва да бъде спрян!
— Вълка е зад всичко това?
Мидълтън си помисли за бившата си съпруга, убита жестоко, и за Чарли, която още бе в опасност.
— Да. Планът му е ужасяващ. Невероятно жесток.
— Но Ругова… Какво бе негово място във всичко това?
— Понякога човек не разполага с лукса да си избира съюзниците. Когато научих за съществуването на ръкописите, наех Ругова да ми помогне. Той не беше особено надежден, но аз бях отчаян. А сега съм още по-отчаян.
Вукашин знаеше, че сега е сам. Сам сред пет полицейски коли, девет униформени полицаи и вероятно два пъти повече цивилни ченгета, пристигнали в болница „Марта Джеферсън“. Някой бе проявил хитрост и бе съобщил на местната полиция, че Мидълтън, издирван заради убийството на двама полицаи на летище „Дълес“, бил забелязан в болницата и скоро щял да се върне там. И в момента Шарлот Мидълтън-Перес бе защитена по-добре и от президента. Нямаше да се превърне в следващата жертва на Вукашин. Лоша работа. Щеше да му се наложи да привлече Мидълтън по някакъв друг начин.
И трябваше да го направи. Анджей, последният му надежден агент в Щатите, не се свърза с него, след като бе проследил бившата Доброволка Тесла от къщата при езерото до един господ знае къде. Вукашин беше сигурен, че убиецът с бръснатата глава, малоумно татуирана с вале пика, е станал храна за прасетата в някое село. Соберски също се бе провалила — бяха й пръснали черепа насред улицата, при това почти до Белия дом. За момент той се зачуди какви ли са били последните думи на садистката.
Докато се оттегляше в гората зад болницата, си каза, че пък тъкмо с тежката работа идва цялата слава. Десетки хиляди мъртви американци, а заслугата щеше да е само негова.
Оставаше му една последна задача.
Хотел „Харбър Корт“ се намираше само на двеста и тридесет километра на север. Дори при най-предпазливо шофиране щеше да стигне там за четири часа.