Ръкописът на Шопен

В ресторанта Фауст каза:

— Баща ми бил сравнително възрастен, когато се оженил за майка ми. Запознали се в един от онези клубове за танго, които в Буенос Айрес наричаме „милангас“. Издраскана плоча на Карлос Гардел, изкусителни погледи, изпълнени с желание. Покани за танц с леко кимване. Пламенното ухажване започнало с въртене под кристалните полилеи. Още преди да си проговорят, на баща ми му се сторило, че правят любов.

— Какво общо има баща ти с всичко това?

— Като млад, баща ми бил химик в Полша. Майка ми му напомняла за първата му съпруга, циганката, която загинала в Европа по време на войната.

— Заедно с милиони други хора. Ако не бяхме спрели оня луд, сега всички щяхме да говорим немски.

— Той наричаше майка ми Йоланта — теменужена пъпка. Беше сантиментален човек. Срещнал първата си съпруга, когато продавала теменужки на един площад във Варшава.

— Не разбирам какво…

— Полковник, при всичките си пътувания или проучвания за правителството, някога чувал ли си за Проект 93?

— Мисля, че не съм.

— Запознат ли си с работата на Герхард Шрадер?

— Не.

— Немски химик, експериментирал с химически агенти. Той изобретил табуна, който отначало бил използван за убиване на вредни насекоми, а после усъвършенстван като смъртоносно оръжие против хората. Нацистите произвели дванадесет хиляди тона табун в таен завод в Полша. Заводът „Хокверк“.

Фауст бръкна в куфарчето до краката си и извади копие от документ от Нюрнбергския процес.

— Баща ми работел в Хокверк. Името му е четвъртото в този списък.

— Казимир Римут?

— Забележи звездичката, която те отпраща към бележката под линия. Може да ти е трудно да я разчетеш, затова ще ти я цитирам: „Това лице е оправдано поради предоставената от него информация относно експерименти, провеждани върху хора“.

— И какво означава това?

— Съвсем просто е. Баща ми чул, че някои от химичните агенти, върху които работел и смятал, че ще бъдат използвани за изтребване на плъхове и други гризачи, били изпробвани върху хора. На 14 октомври 1944 година доктор Йозеф Менгеле изкарал приблизително пет хиляди цигани от концлагера до Ораниенберг и ги извозил с камиони до горист район близо до Рудна, Полша. Там били напръскани със зарин. След часове всички мъже, жени и деца умрели.

— Това не е ли същият газ, който използваха при нападението в метрото в Токио?

— Сектата Аум. Да.

Фауст посочи куфарчето си.

— Притежавам официалния доклад, но ще ти спестя подробностите. Достатъчно е да се каже, че резултатите били зловещи. Когато слухове за това събитие стигнали до баща ми, той отначало не им повярвал. Бил от онези хора, които се опитват да се изолират от грозотата в света около тях. Слушал Вивалди, играел си със стенни часовници с кукувички, печал сладкиши и се трогвал до сълзи от малки деца. Не бил като нас, полковник. И все пак, когато осъзнал ужаса на случващото се, се задействал.