Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Всъщност не изглежда чак толкова далече — тъкмо казваше той на Чо-Хаг.
— Това е, защото мериш по картата, Родар — отговори Чо-Хаг. — Държавата ти е много хълмиста. Повярвай ми, ще ни отнеме три дни.
Крал Родар изрази доста шумно отвращението си.
— Тогава ще трябва да се откажем. Бих искал да изгоря фортовете им, но нямам намерение да започна със заповеди за изпълнение на самоубийствени задачи. Три дни езда е прекалено много.
— Ваше величество — каза Се’недра учтиво.
— Да, дете? — Родар все още се мръщеше на картата.
— Бих искала да се срещнете с един човек.
Крал Родар се обърна.
— Ваше величество — каза Се’недра официално. — Позволете да ви представя негова светлост херцога на Анадиле, генерал Варана. Генерале, това е негово величество Родар, крал на Драсния.
Двамата мъже се поклониха учтиво един на друг, очите им проучваха и преценяваха другия.
— Репутацията на генерала го предхожда — отбеляза крал Родар.
— А уменията на негово величество като пълководец са били пазени в тайна — отговори Варана.
— Мислите ли, че това задоволява изискванията за благоприличие? — попита Родар.
— Ако не, по-късно бихме могли да излъжем колко мъчително учтиви сме били един към друг — намекна Варана.
Крал Родар се усмихна.
— Добре, какво прави в Алгария главният толнедрански тактик?
— Наблюдавам, ваше величество.
— И ще продължите да се придържате към тази теория?
— Естествено. По политически причини Толнедра трябва да поддържа неутралитет в тази кампания. Сигурен съм, че разузнавателната служба на Драсния е осведомила ваше величество за действителното състояние на нещата. Петимата шпиони, които имате в императорския дворец, са истински професионалисти.
— Всъщност са шестима — отбеляза крал Родар.
Генерал Варана повдигна едната си вежда.
— Би трябвало да ни уведомите.
— Бройката се променя от време на време — сви рамене Родар. — Запознат сте със стратегическата ни цел, предполагам?
— Да.
— Каква е вашата преценка… като наблюдател?
— Мисля, че сте в беда.
— Благодаря — каза Родар сухо.
— Числеността на войската налага да заемете отбранителна позиция.
Родар поклати глава.
— Това би могло да свърши работа, ако трябваше да мислим само за Таур Ургас или южните мурги, но с всеки изминат ден Закат стоварва все повече войски в Тул Зелик. Ако се укрепим и се опитаме да запазим позициите си и той реши да се придвижи срещу нас, ще ни затрупва с малореанци до есента. Изходът от тази ситуация е да вмъкнем флотата на Анхег в Източно море, за да спрем военните кораби, които транспортират войниците. Ще ни се наложи да рискуваме малко.
Варана изучаваше картата.
— Ако ще се спускате по река Марду, ще трябва да неутрализирате тулската столица — каза той и посочи Тул Марду. — Това е остров като Тол Хонет и е точно по средата на реката. Никога няма да можете де прекарате флота покрай него, докато го държи вражеската сила. Ще трябва да превземете града.
— Сетихме се вече за това — обади се крал Анхег, изтегнат в стола си с неизменната чаша бира в ръка.
— Познавате ли Анхег? — попита генерала Родар.
— По име — отговори Варана и се поклони на крал Анхег. После продължи: — Ако Тул Марду е добре отбраняван, превземането му ще ви коства една трета от армията.
— Ще подмамим гарнизона навън — каза Родар.
— Как?
— Това зависи от Кородулин и от мен — каза крал Чо-Хаг тихо. — Щом стигнем там, мимбратските рицари ще разрушат всяко градче в планинската област, а моите хора ще навлязат в полето и ще подпалят всички посеви.
— Ще разберат, че това е само за отвличане на вниманието, ваше величество — изтъкна Варана.
— Естествено — съгласи се Бранд с боботещия си глас. — Но отвличане на вниманието от какво? Смятаме, че няма да се досетят, че главната ни цел е Тул Марду. Ще се постараем да направим опустошенията си колкото се може по-общи. Първоначално загубата на тези градчета и посеви ще им се стори поносима, но много скоро ще трябва да предприемат нещо, за да ги защитят.