Преследвана

— Седни тук. Вземи главата й на коленете си. После ми подай ръка — нареди му Дарий.

Хийт седна накрая на масата и с помощта на Ерик и Дарий главата ми скоро усети топлината на скута му, като че ли бях върху жива възглавница. После си подаде ръката и воинът вампир я хвана здраво. Бях прекалено замаяна и осъзнах какво правят чак когато Дарий се пресегна зад себе си и взе ножица, нож, тирбушон или каквото там беше, от комплекта за първа помощ, отвори го и вкара острието в меката кожа на вътрешната страна на ръката на Хийт.

Миризмата на кръвта му ме обгърна като сладка мъгла.

— Притисни устните й върху това — каза Дарий. — Накарай я да пие.

— Хайде, Зоуи. Пийни малко. Ще се почувстваш по-добре.

Съзнанието ми знаеше, че Ерик стои до мен и ме гледа заедно с най-добрите ми приятели. При нормални обстоятелства никога не бих направила това, което всъщност направих, независимо от изкусителния аромат, който се разнасяше от Хийт.

Но обстоятелствата дори не напомняха на нормалните и когато той притисна ръката си до устните ми, аз отворих уста, забих зъби дълбоко в плътта му и засмуках. Хийт изстена и обви раменете ми с другата си ръка. Светът изведнъж се сви до мен и него, когато кръвта му избухна в тялото ми. Още първата глътка проясни съзнанието ми, а заедно с това дойде и болката. Беше толкова силна, че бях готова да отдръпна устни от него, ако не бяха силните му ръце. Той ме притисна към себе си и прошепна:

— Не! Не бива да спираш сега! Ако аз мога да изтърпя това, значи можеш и ти.

Знаех, че зъбите ми не му причиняват болка, по-силна от обикновеното леко гъделичкане, което изпитваха вампирът, докато се хранеше, и неговата жертва. Имаше нещо друго. Още с първата глътка ние отново се обвързахме. Разбрах го веднага, въпреки състоянието, в което се намирах. Заедно с кръвта му бях поела и част от него, и двамата изплетохме за миг онази вълшебна материя, която беше в основата на привличането между човек и вампир. Вплетохме здраво плътта и душите си и изтъкахме общата си дреха, подчинени изцяло на тази древна, древна зависимост. Всъщност аз не само пиех от него. Аз се хранех като диво животно, водено от инстинкта за оцеляване. И, станал неотделима част от мен, Хийт усещаше болката, нуждата и страха ми — всичко, което физическото ми тяло, изправено пред фаталния завършек, не можеше да изкаже. Но неговата кръв промени нещата. Вля живот в мен, извади ме от смъртоносния шок и ме хвърли директно в пламъците на болката и съзнанието, че съм на една крачка от смъртта.

Осъзнах всичко това и изскимтях като пребито куче. Продължих да пия от него, но душата ми стенеше, защото знаех какво му причинявам. Естествено, той също разбра какво чувствам и колко много съжалявам, че го карам да страда.

— Всичко е наред. Всичко е наред. Наистина не е толкова зле — прошепна в ухото ми със стиснати зъби, преодолявайки жестоката смес от болка и наслада.

Нямам представа колко време измина, докато осъзная, че въпреки непоносимата болка в гърдите тялото ми се затопли и усети милувката на вятъра, който донесе аромата на пролетен дъжд и прясно окосени ливади. Духът ми също укрепна, кръвта на Хийт ми даде достатъчно енергия, за да приема целебната помощ на елементите. Те успокоиха измъченото ми тяло и дадоха покой на душата ми.