Преследвана

— Зоуи, гледай в мен! — заговори Ерик.

Дарий забеляза, че гледам раната, и побърза да притисне към нея голямо парче марля. Ерик хвана брадичката ми, извъртя я и ме принуди да го погледна.

— Ще се оправиш, Зо. Трябва да се оправиш.

— Да, Зи. Само не гледай надолу — додаде Хийт. — Нали си спомняш какво ми казваше, когато се контузех на игрището? Казваше ми: «Не го гледай и няма да те боли толкова».

Ерик пусна брадичката ми и аз успях да кимна. Ако можех да говоря, щях да кажа и на двамата: По дяволите, не! Не бих я погледнала повече за нищо на света. Вече ме бе изплашила до смърт. Нямаше защо да си изкарвам ангелите за втори път.

— Заемете се с кръга — заповяда Дарий.

— Готови сме — отвърна Деймиън.

Огледах се (като старателно избягвах да гледам към гърдите си) и видях, че Деймиън, Стиви Рей и близначките са заели позиции.

— Тогава започвайте, в името на богинята! — извика Дарий.

Настъпи неловка тишина. След дълго мълчание Ерин се престраши.

— Досега винаги Зоуи е водела. Ние не знаем как.

— Аз ще го направя. — Афродита влезе в кръга и се приближи към Деймиън. Той я погледна и дори и аз с размътения си поглед видях съмнение в очите му, но тя продължи уверено. — Не е необходимо да си новак или възрастен вампир, за да призовеш елементите. Трябва само да си свързан с Никс. Аз съм свързана с нея — огледа всички поред и добави: — Но вие трябва да ме подкрепите.

Деймиън ме погледна въпросително. Усилието изсмука и последните ми сили, но успях да му кимна утвърдително. Той ми се усмихна и на свой ред ми кимна.

— Аз съм с теб — каза на Афродита.

Тя премести поглед към близначките.

— И ние сме с теб — отвърна Ерин и за двете.

Накрая Афродита се обърна към Стиви Рей, която избърса сълзите си, усмихна ми се широко и й каза:

— Афродита, ти ми спаси два пъти живота. Вярвам, че ще направиш същото и за Зоуи.

Лицето на Афродита пламна, брадичката й се вирна нагоре, раменете й се изпънаха и разбрах, че за пръв път от много време тя се чувстваше част от групата.

— Добре, хайде да го направим! Започваме с първия елемент, онзи, който прегръщаме още с първата глътка въздух и той остава в нас до последната. Призовавам вятъра в нашия кръг.

И аз видях със собствените си очи как неочакван ветрец повдигна косите на Афродита и Деймиън. По лицето на Афродита се изписа израз на облекчение. Тя се премести по часовниковата стрелка на кръга и застана пред Шоуни.

После престанах да им обръщам внимание… или вниманието ми намаля, всичко пред мен се умали, по краищата на взора ми затрептяха черни сенки, сякаш бях в тунел.

— Зоуи, чуваш ли ме? — попита Дарий и сложи нов топ марля върху гърдите ми.

Не успях да отговоря. Главата ми олекна, но останалата част от тялото ми натежа като камък. Предполагам, че бих се чувствала по същия начин, ако някакъв тъпак реши да паркира огромния си тир отгоре ми.