Преследвана
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Преследвана». Краткое содержание книги:
— Това не е ли онзи човек, дето беше тук и преди? — попита Крамиша.
Не знам защо, но освен тялото си, което сякаш вече не ми принадлежеше, усещах всичко останало, което ставаше в стаята, болезнено ясно. Близначките се държаха за ръце и плачеха толкова силно, че им потекоха сополи. Дарий все още ровеше из комплекта за първа помощ. Стиви Рей продължаваше да потупва ръката ми и се мъчеше (без успех) да задържи сълзите си. Хийт ми рецитираше безсмислени откъси от «Титаник». Всички бяха съсредоточени в мен, с изключение на Крамиша. Тя поглъщаше с гладни очи Хийт. Малките камбанки започнаха да звънят предупредително в главата ми и аз поведох истинска битка, за да възвърна контрола върху тялото си. Трябваше да предупредя Хийт да се пази. Трябваше да му кажа да се маха оттук, преди да му се е случило нещо лошо.
— Хийт! — успях да промълвя. — Тук съм… Нямам намерение да мърдам от теб.
Въздъхнах наум. Хийт и героичните му пози бяха много сладки, но се страхувах, че няма да го опазят от червените хлапета на Стиви Рей.
— Хей, ти не си ли онова човешко същество, дето беше тук преди няколко дни? — доближи се до него Крамиша, решила да го попита директно, след като не получи отговор от нас. Очите й се спряха върху червената му драскотина и това ми се стори обезпокоителен знак. Аз ли бях единствената, която подушваше опасност в напрегнатия й поглед?
— Дарий! — произнесох едва. За моя радост воинът вдигна глава от комплекта и ме погледна. Аз преместих очи от него към Крамиша, която вече се приближаваше все по-близо до Хийт, и той ми кимна с разбиране.
— Крамиша! Напусни веднага стаята! — изкомандва воинът.
Тя се поколеба, после премести червените си очи от Хийт и ги забоде в мен.
— Махай се — изрекох само с устни.
Погледът й не се промени, но тя кимна и бързо напусна стаята.
В този момент Афродита повдигна със замах одеялото на входа и влезе. — По дяволите! Този моя… Обвързана е истински трън в задника! Стиви Рей, не можеш ли да си затвориш устата и да държиш пикливите си емоции под контрол? Покажи поне малко уважение към онези от нас, които имат такъв махмурлук, че ако се случи на някоя въшка като теб, например…
Най-после успя да фокусира размътения си поглед, поне до толкова, че да ме види. Лицето й, и без това бледо и с хлътнали очи, пребледня като корема на умряла риба.
— Богиньо! Ау, Зоуи! — тя се втурна към мен. Главата й се затресе напред-назад, напред-назад. — Ох, Зоуи, не съм виждала такова нещо — призна си искрено тя. — Никога, никога. Точно като в първото ми видение за теб. Второто не ми показваше, че ще бъдеш разкъсана. Във второто ти се давеше. Не! Това не е правилно.
Опитах се да кажа нещо, но тя вече бе насочила вниманието си към Хийт.
— Ти! Какво правиш тук, да те вземат мътните?
— Аз… дойдох да видя дали е добре — заекна Хийт, явно стреснат от нападателността й.
Афродита отново поклати глава.
— Не, точно ти не бива да си тук. Това не е правилно — тя замълча и го изгледа с присвити очи. — Ти й причини това, нали?
Очите на Хийт се напълниха със сълзи.
— Да, мисля, че аз съм виновен.
Тринайсета глава
Деймиън, Джак и Ерик влязоха в стаята, следвани от Дукесата. Джак ме погледна, изписка като момиче и припадна. Деймиън успя да го хване навреме, за да не си разбие главата в пода. Остави го да легне на леглото на Стиви Рей, а малкият объркан лабрадор започна да вие нещастно и да мести големите си изплашени очи от него към Деймиън, мен и обратно към Джак. Деймиън се присъедини към групата, която ме бе наобиколила. Ерик също беше до мен. Дарий влезе в кръга, разделяйки хлапетата, сякаш беше Мойсей, прокарващ път през морето за своите хора, и се обърна към Афродита.
— Хлапетата трябва да образуват кръга и да призоват елементите да помогнат на Зоуи — каза той.
Тя кимна, докосна леко челото ми и раздаде заповеди на останалите.
— Хей, вие от кокошарника, заемете местата си! Хайде да се справим с този кръг.
Шоуни и Ерин примигаха възмутено. Деймиън заговори през сълзи:
— Аз… аз не знам накъде е изток.
Стиви Рей стисна ръката ми, после я пусна и каза:
— Аз знам. Винаги знам къде е север, така че не е проблем да ти покажа и изток.
— Разположете кръга около масата — каза Дарий. — И ми дайте един чаршаф от леглото.
Деймиън грабна горния чаршаф от леглото на Стиви Рей, прошепна в ухото на събудилия се Джак, че всичко ще е наред, и го подаде на воина. По бузите на Джак потекоха сълзи.
— Остани с нас, Жрице — каза Дарий, после се обърна към Хийт и Ерик. — Продължавайте да й говорите.
Ерик хвана току-що пуснатата от Стиви Рей ръка и вплете пръсти в моите.