Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
Макар да не съм бил в Севастопол109 и безрък не съм дори, но каква рима, а! — навираше ми се той с пияната си мутра.
— Негова милост бърза, бърза, вкъщи си отива — придумваше го Липутин, — утре ще разкаже на Лизавета Николаевна.
— На Лизавета!… — пак ревна той. — Стой — не мърдай! Вариант:
„На звездата-амазонка“. Че това е цял химн бе! Цял химн, ако не си магаре! Некадърниците не разбират! Стой! — вкопчи се той в палтото ми, макар да се дърпах с всички сили навън. — Кажи й, че аз съм рицар на честта, а Дашка… Дашка аз с двата си пръста… крепостната робиня, и да не е посмяла…
И падна, защото се изтръгнах със сила от ръцете му и хукнах по улицата, Липутин се лепна за мен.
— Алексей Нилич ще го вдигне. Знаете ли какво научих сега от него? — дърдореше той задъхано. — Стихчетата нали ги чухте? Ей тия стихчета „На звездата-амазонка“ ги сложил в плик и утре ги праща на Лизавета Николаевна с пълния си подпис. Бива си го, а?
— Бас държа, че вие сте го подучили.
— Ще изгубите! — захили се Липутин. — Влюбен е, влюбен е като котка, а пък знаете ли, всичко почна с омраза. Отначало дотам бе намразил Лизавета Николаевна, дето яздела кон, че само дето не я псуваше на улицата; веднъж дори я напсува! Завчера, като минаваше, я напсува — тя за щастие не чу, а днес, не щеш ли — стихове! Знаете ли, че е решил да й направи предложение? Сериозно, сериозно!
— Чудя ви се, Липутин, навсякъде все вие, стане ли такава някоя мръсотийка, все вие сте на дъното! — казах аз с досада.
— Вие обаче отивате твърде далеч, господин Г-в; дали пък не ви е трепнало сърчицето от страх пред съперника, а?
— Какво-о-о? — креснах аз и се спрях.
— Аз пък за наказание нищо повече няма да ви кажа! А ви се ще да чуете, нали? Макар това, че тоя щурчо не е вече прост капитан, ами помешчик от нашата губерния, хем твърде значителен, защото от ония дни Николай Всеволодович му продал имението си, бившите си двеста души, и на, честен кръст, че не лъжа! Току-що го научих, но затова пък от най-достоверния източник. А по-нататък сам се поразровете; повече нищо не казвам; довиждане, значи!
X
Степан Трофимович ме очакваше с истерично нетърпение. Цял час, откакто се беше върнал. Заварих го сякаш пиян; във всеки случай първите пет минути мислех, че е пиян. Уви, визитата у Дроздови го беше съсипала окончателно.
— Mon ami, аз съвсем загубих нишката… Lise… аз обичам и уважавам този ангел, както преди, именно както преди, но ми се струва, че те и двете ме чакаха единствено за да научат нещичко, тоест чисто и просто да изкопчат нещо от мен, пък после ти върви си гледай работата… Тъй е.
— Как не ви е срам! — не се стърпях и викнах аз.
— Друже мой, сега съм съвсем самичък. Enfin, c’est ridicule110. Представяте ли си, и там гъмжи от тайни. Просто се нахвърлиха отгоре ми за тия уши и носове и за някакви си петербургски тайни. Нали и двете чак сега научили за ония тукашни истории на Nicolas отпреди четири години: „Били сте тук, видели сте, вярно ли е, че е побъркан?“ И откъде ли се пръкна тази идея, не разбирам. Защо на Прасковя толкова й се иска Nicolas да излезе побъркан? Иска й се на тая жена, иска й се! Ce Maurice111 или пък как му викаха, Маврикий Николаевич, brave homme tout de même112, но мигар пак заради него, и то след като самата тя първа писа от Париж на cette pauvre amie113. Enfin, тази Прасковя, както я нарича cette chère amie114, е същински тип, това е безсмъртната Коробочка на Гогол, само че една зла Коробочка, заядлива Коробочка и безкрайно уголемена.
— Че то цял сандък115 ще излезе; чак пък уголемена?
— Добре де, умалена, все едно, само не ме прекъсвайте, защото всичко ми се върти. Онези съвсем са се изпокарали; освен Lise; все „Леличке, леличке“… но Lise е хитра и тук пак има нещо. Тайни. Но със старата са се скарали. Cette pauvre116 леличка наистина всички тиранизира… но и на нея много й се събра — и губернаторшата, и непочтителността на обществото, и „непочтителността“ на Кармазинов; че на туй отгоре и тази мисъл за побъркването, ce Lipoutine, ce que je ne comprends pas117 и… и казват, че си слагала кърпи с оцет, а за капак и ние с вас, с нашите жалби и писма… О, как съм я измъчвал, и то тъкмо сега! Je suis un ingrat!118 Представете си, връщам се и намирам писмо от нея; четете, четете! О, колко неблагородно е било от моя страна.
109
Макар да не съм бил в Севастопол и безрък не съм дори… — Намек за отбраната на Севастопол (1854–1855) през Кримската война.
110
Най-сетне това е смешно (фр.).
111
Този Морис (фр.).
112
Добро момче всъщност (фр.).
113
Горката приятелка (фр.).
114
Скъпата приятелка (фр.).
115
Непреводна игра на думи. Името на героинята на Гогол от „Мъртви души“ — Коробочка — означава кутийка. — Б.пр.
116
Горката (фр.).
117
Този Липутин, всичко това, което аз не разбирам (фр.).
118
Аз съм един неблагодарник! (фр.)