Не казвай на никого
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-225-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай на никого». Краткое содержание книги:
Накара ме да се поколебая самата дихотомия. Бях видял ужасяващо подобен случай по време на неотдавнашния си стаж в богатото предградие Шорт Хилс, Ню Джърси. Бели родители, и двамата безупречно облечени и със страхотен джип, докараха шестмесечната си дъщеричка в спешното отделение. Момиченцето, тяхното трето дете, се намираше в същото състояние като Ти Джей.
Никой не закопча белезници на бащата.
Затова се приближих до Тайрис. Той ме стрелна с погледа на гетото. На улицата щеше да ме уплаши, но тук беше като големият лош вълк, който се опитва да събори тухлената къща.
— Синът ви в тази болница ли е роден? — попитах аз.
Тайрис не отговори.
— Тук ли е роден, да или не?
Той се успокои достатъчно, за да изсумти:
— Да.
— Обрязан ли е?
Тайрис пак ме изгледа страшно.
— Ти да не си некакъв педеруга, бе?
— Точно какъв имате предвид? — контрирах аз. — Тук ли е обрязан, да или не?
— Да — неохотно потвърди той.
Намерих номера на социалната застраховка на Ти Джей и го въведох в компютъра. Отворих картона му. Проверих обрязването. Нормално. По дяволите. Но после видях друга забележка. Детето не идваше за пръв път в болницата. На двуседмична възраст баща му го беше довел заради кървене на пъпа — от пъпната връв.
Странно.
Тогава направихме някои изследвания, макар че полицията настоя да задържи Тайрис. Той не възрази. Просто искаше да направим тестовете. Опитах се да ускоря процедурите, но нямах власт над бюрокрацията. Малцина имат. Въпреки това лабораторията успя да установи, че частичното време на тромбопластина е удължено, но че протромбиновото време и броят на плочкоядрените клетки са нормални. Да, да, обаче ще трябва да изтърпите обясненията ми.
Потвърди се едновременно най-доброто и най-страшното. Момчето не беше изнасилено от баща си. Кръвоизливите на ретината бяха предизвикани от хемофилия. Те го бяха ослепили.
Мъжете от охраната въздъхнаха, свалиха белезниците на Тайрис и си отидоха, без да кажат нито дума. Той разтри китките си. Никой не се извини, нито изрази съчувствието си към този човек, който беше несправедливо обвинен, че е изнасилил ослепелия си син.
Представете си същата сцена в богатите предградия.
Оттогава Ти Джей бе мой пациент.
И сега, седнал в болничната стая, аз погалих момчето по главичката и се вгледах в невиждащите му очи. Обикновено вдъхвам на малките си пациенти страхопочитание, нещо средно между страх и благоговение. Колегите ми смятат, че децата по-добре разбират какво става с тях. Мисля, че отговорът е по-прост. Децата възприемат своите родители като безстрашни и всемогъщи — ала ето че родителите им гледат на мен, лекаря, с боязлива надежда, иначе запазена за религиозните унеси.
Можеше ли да има нещо по-ужасяващо за едно малко дете?
След няколко минути Ти Джей затвори очи. И заспа.
— Просто се блъсна във вратата — поясни Тайрис. — Това беше. Той е сляп. Случва се, нали?
— Ще трябва да остане тук през нощта — отвърнах аз. — Но ще се оправи.
— Как? — погледна ме Тайрис. — Как ще се оправи, щом кръвта му не спира?
Нямаше какво да му отговоря.
— Трябва да го взема от тук.
Нямаше предвид болницата.
Той бръкна в джоба си и започна да вади банкноти. Не бях в настроение. Вдигнах ръка.
— По-късно пак ще се отбия.
— Благодарско, че дойде, докторе. Задължен съм ти.
Понечих да му напомня, че съм дошъл заради сина му, не заради него, но предпочетох да си премълча.
Внимателно, помисли си Карлсън. Пулсът му се бе ускорил. Трябваше извънредно да внимава.
Четиримата — Карлсън, Стоун, Крински и Димонте — седяха на заседателната маса със заместник областния прокурор Ланс Файн. Лукав, амбициозен човек с толкова променливо лице, че сякаш беше от мек восък, прокурорът носеше ловната си маска.
— Трябва да му скъсаме скапания гъз — заяви Димонте.
— Още веднъж — каза Ланс Файн. — Изложете ми го така, че даже Алан Дершовиц8 да иска да го опандизи.
8
Съвременен американски юрист, професор в Харвард. — Б.пр.