Дъщери на мрака

Мери-Линет включи колата на скорост и потегли.

Когато пред погледите им се откри малката група от сгради на Мейн Стрийт, Марк съобщи:

— Ето го и деловия център на Брайър Крийк в цялото му великолепие. Типичен петъчен следобед с абсолютно пусти улици.

Не го каза с обичайната за него язвителност. Мери-Линет го погледна и видя, че брат й говори на Джейд. Самата Джейд се оглеждаше с искрен интерес, въпреки че ноктите на котката бяха впити в шията й.

— Улиците все пак не са абсолютно пусти — възкликна Джейд жизнерадостно. — Ето го онова момче Вик. И онзи другия, Тод. А също и няколко възрастни.

Мери-Линет намали, когато минаваше покрай офиса на шерифа, но не спря, докато не стигна бензиностанцията на противоположния ъгъл на кръстовището. Сетне слезе и се огледа нехайно.

Там бяха Тод Ейкърс, баща му, който беше шериф на града, Вик Кимбъл и неговият баща. Господин Кимбъл имаше ферма на изток от града. В този момент всички се качваха в колата на шерифа и изглеждаха много развълнувани. Бъни Мартен стоеше на тротоара и ги гледаше как потеглят.

Мери-Линет изведнъж се уплаши. Ето какво чувства човек, когато пази някаква ужасна тайна, помисли си тя. Безпокоиш се за всичко, което се случва, питаш се дали не е нещо, свързано с теб, и се тревожиш дали в крайна сметка няма да бъдеш заловен.

— Хей, Бъни! — извика тя. — Какво става?

Бъни се обърна.

— О, здрасти, Мери. — Тя тръгна бавно към нея. Всъщност Бъни никога не бързаше, когато пресичаше улицата. — Отиват да разследват онзи случай с коня.

— Какъв случай?

— О… не си ли чула? — Бъни сега гледаше зад Мери-Линет към Марк и четиримата непознати, които слизаха от колата. Изведнъж сините й очи станаха по-кръгли и тя посегна с ръка, за да намести меките си руси коси.

„Питам се, кой ли точно е привлякъл вниманието й“, помисли си Мери-Линет и се усмихна.

— Здрасти — каза Аш.

— Нищо не сме чули за случая с коня — върна я учтиво към темата на разговора Мери-Линет.

— О… да, един от конете на господин Кимбъл си е разкъсал гърлото в бодлива тел миналата нощ. Така говореха всички тази сутрин. Но преди малко господин Кимбъл дойде и каза, че според него не е било бодлива тел. Той смята, че някой го е направил умишлено. Прерязал е гърлото му и го е оставил да умре. — Бъни сви глава между раменете си и потръпна леко. „Доста театрално“, помисли си Мери-Линет.

— Видяхте ли? — каза Джейд. — Ето затова не изпускам Тиги от очи.

Мери-Линет забеляза, че Бъни се взира в Джейд и каза:

— Благодаря ти, Бън.

— Трябва да се връщам в магазина — рече Бъни, но не помръдна от мястото си. Сега тя гледаше Кестрел и Роан.

— Аз ще те изпратя дотам — предложи Аш кавалерски. „Ето, значи, какъв бил стилът му на действие“, помисли си Мери-Линет. — Все пак не се знае какво може да се спотайва тук наоколо.