Дъщери на мрака

— Сит съм, ако това имаш предвид. И за целта не съм използвал кози. Какво общо има това с леля Опал?

— Мисля, че трябва да му я покажем — рече Роан.

Роан беше тази, която стана и отгърна края на килима от тялото на козата. Аш заобиколи кушетката, за да я види какво прави. Мери-Линет се извърна, за да може да наблюдава лицето му.

Той трепна, но бързо се овладя.

— Виж какво намерихме в устата на козата — каза Роан тихо.

Аш взе предпазливо черното цвете.

— Ирис. Е, и?

— Да си бил наскоро в твоя клуб? — попита Кестрел.

Аш я погледна уморено.

— Ако съм го направил, защо ми е да оставям толкова очевидна улика?

— Може би, за да е ясно, че ти си го направил.

— Не е необходимо да убивам кози, за да съобщя нещо на някого. Аз мога да говоря, както ти е известно.

Кестрел не изглеждаше особено впечатлена от отговора му.

— Може би си разчитал по този начин съобщението ти да има по-голям ефект.

— Приличам ли ти на идиот, който би си губил времето да си прави възглавничка за топлийки от коза?

— Не, не мисля, че си го направил ти — обади се Роан с присъщия си спокоен тон. — Но някой все пак го е направил. Вероятно същият, който е убил и леля Опал. И ние се опитваме да разберем кой.

— Е, добре, кого подозирате?

Всички погледнаха към Мери-Линет и тя извърна глава.

— Има един главен заподозрян — намеси се Марк. — Казва се Джереми Лавет. И той е истински…

— Той е просто едно тихо момче — прекъсна го Мери-Линет. Ако някой трябваше да опише Джереми, това беше тя. — Познавам го още от основното училище и никога не бих повярвала, че е в състояние да причини зло на една възрастна дама или на козата й.

— Но чичо му беше луд — упорстваше Марк. — И освен това съм чувал разни неща за семейството му…

— Никой не знае нищо за семейството му — рече Мери-Линет. Тя имаше чувството, че се опитва да задържи главата си над водата с тежести, прикрепени към китките и глезените й. Онова, което я теглеше надолу, не беше подозрението на Марк, а собствените й съмнения. Един тих глас в ума й постоянно нашепваше: „Но той изглежда толкова мило момче.“ Което, разбира се, означаваше, че не е такъв.

Аш я наблюдаваше мрачно и напрегнато.

— Как изглежда този Джереми?

Нещо в тона му страшно ядоса Мери-Линет.

— Теб какво те интересува?

Аш премигна и погледна настрани. Сетне сви леко рамене и каза престорено любезно:

— Просто съм любопитен.

— Той е много красив — отговори Мери-Линет. — Беше се открил чудесен повод да даде воля на яда и лошото си настроение. — Но това не е някаква празна красота. Джереми, освен това е много интелигентен и чувствителен. Има коса с цвят на борови шишарки и най-изумителните кафяви очи. Той е тънък и висок, всъщност малко по-висок от мен, защото когато сме един до друг, очите ми са на нивото на устата му.