Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
74
Лос Анджелис, банда!
— Не са нито Хладните, нито Кръвните… Да не би да са Хладнокръвните? — попита Иги напълно сериозно.
— Ш-шт! — изшътка Зъба. — Тихо! По-добре да не наливаме масло точно в този огън. Ясно?
— Ясно — каза Иги, но Гази се закиска и чукна пет с него.
— Освен това се казват Духовете — припомни му Зъба. — Написано е на якетата на всички.
— О, как пък съм го пропуснал? — каза Иги саркастично.
Зъба се плесна по челото наум.
— Йоу — чу се глас.
Зъба се обърна. Онзи на име Кийз, се приближи. Същата сутрин, докато се криеха в един празен парцел в източен Ел Ей, изведнъж ги заобиколи голяма банда. Истинска улична банда — Духовете. Приготвиха се за бой, но един от нападателите — Кийз — ги разпозна от новините. Оказа се, че следи и блога на Зъба. Бандата контролираше тази част от града и Кийз им предложи безопасно скривалище. Сега кимна на Зъба.
— Насам, брато.
— Прочути сме — прошепна Иги толкова тихо, че Зъба едва го чу.
— Да, свинският грип също — прошепна в отговор.
Последваха Кийз до изоставена постройка в средата на враждебна западнала уличка. Хората ги огледаха любопитно, но с едно махване на ръката Кийз ги накара да отклонят очи.
— Искам яке на Духовете — прошепна Газопровода на Зъба.
Зъба забеляза, че малкият понечи да го хване за ръка, но се отказа. От раздялата насам Газопровода се опитваше да се държи желязно, но Зъба се стараеше да не забравя, че той все пак е просто малко момче. Макс може и да беше най-безкомпромисният човек, когото познаваше, но се справяше учудващо добре с майчинските задължения — превръзки на раните, успокояване на малките след кошмар… Не си беше давал сметка колко допълнителни усилия костваше това.
Последваха Кийз по каменните стъпала, а Зъба се пресегна и хвана Гази за ръка. Момчето го погледна с изненада, но след това стисна ръката му в своята. Беше постъпил правилно.
На входната врата пазеха двама здравеняци, но с едно кимване Кийз ги накара да се дръпнат. Вътре напомняше изтърбушената къща, в която бяха попаднали с Макс във Вашингтон, само че тук беше още по-отблъскващо. Поне беше относително безопасно и тайно — две от любимите му характеристики.
— Мое да останете е тука — посочи Кийз една стая.
Вътре като че неотдавна беше избухнал някой от по-сериозните експлозиви на Иги.
— Чудно. Благодаря, братле — рече Зъба и тримата с Иги и Газопровода се отпуснаха на пода.
Време беше да се стегне и да измисли план.
75
— И това е планът ти? — удиви се Иги невярващо.
— Да. Вземай раницата!
Газопровода си замълча, но на Зъба му мина през ума, че може би се разкайва, че не беше тръгнал с Макс. Първият ден беше истинско приключение, но сега вече започваше да става просто… досадно. Зъба обаче беше решен да не се връща, докато Макс не зарежеше онзи кретен.
Издателството на списание „Пийпъл“ заемаше четири етажа в колосална сграда в центъра на Ел Ей. Ако Ейнджъл беше с тях, без проблем щяха да си уредят среща с президента на компанията и да го убедят да издаде специален брой за „Айтекс“ и коварните им планове.
В момента обаче Зъба трябваше да разчита на собствените си хитрини. Вдигна плика с купешки сандвичи и охранителят на входа ги пусна, като обяви отегчено:
— Служебните асансьори са в дъното.
— Да се качим по стълбите! — изхриптя Гази.
— Отиваме на двайсет и седми етаж — прошепна Зъба.
Принципно влизането в асансьор беше като доброволно подлагане на психическа травма. Малко затворено пространство, пълно с други хора. Хора, облечени по-добре от децата птици и определено по-чисти от тях.
На двайсет и седмия етаж се изсипаха от асансьора в лъскава, модерна и доста оживена чакалня. Зъба стисна плика в ръце и пое към бюрото.
Млад мъж на двайсет и няколко години с елегантни правоъгълни очила ги изгледа, сякаш бяха три чорлави бездомни деца.
— Мога ли да ви помогна?
— Трябва да говоря с най-добрия ви репортер — каза Зъба непринудено. — Имам история за световен заговор. Ако отпечатате онова, което ви разкажа, списанието ви ще влезе в историята.
Думите му не впечатлиха мъжа насреща.
— Имате ли уговорена среща? С когото и да е?
Нямаха, естествено. За целта се изискваше ниво на способността да планира, до което Зъба все още не беше достигнал. За него плика със сандвичи беше същински шедьовър.