Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
— Да отидем час по-скоро при тях! — възкликна Пикрошол. — Аз искам да бъда император и на Трапезунд. А няма ли да изтрепем до крак тези кучета — турци и мохамедани?
— Че да ги изтрепем, дявол ги взел! Имуществата и земите им ще раздадете на вашите най-верни служители.
— Разумът и справедливостта диктуват това — забеляза Пикрошол. — Подарявам ви Анадола, Сирия и цяла Палестина.
— О, господарю, колко сте щедър! — казаха те. — Благодарим ви от все сърце! Дано с божията помощ всякога да преуспявате!
На този съвет присъствуваше и един стар дворянин, на име Ехефрон153, човек опитен и закален в боя. Като ги чу да говорят така, той каза:
— Боя се много всички тези кроежи да не завършат като приказката за бедния обущар и гърнето с мляко, с помощта на което той мечтаел да забогатее, но гърнето се строшило и обущарят си останал сиромах. Какво смятате да постигнете с тези славни победи? Какъв ще бъде краят на вашите усилия и походи?
— Краят ли? — рече Пикрошол. — Да си отдъхнем както се полага, когато се завърнем.
Тогава Ехефрон каза:
— А ако случайно не се завърнете? Пътят е дълъг и опасен. Не е ли по-добре да си отдъхнем сега, без да се излагаме на такива опасности?
— Виж ти какъв щурак! — извика разгневен граф Побойников. — Да се свием тогава до огнището и цял живот да нижем с женорята мъниста или да предем като Сарданапал. „Който бяга от опасностите, няма ни магаре, ни кон“, казва Соломон.
А Маркул154 на това отвръща: „Който сам отива срещу тях, губи и магарето, и коня“ — възрази Ехефрон.
— Стига — рече Пикрошол, — да продължим нататък. Аз се страхувам само от тези дяволски легиони на Грангузие. Ами ако стане така, че докато ние настъпваме в Месопотамия, те ни ударят в тила? Какво ще правим тогава?
— Много просто — отвърна Пигмейов. — Изпращате на московците кратък, ала строг мобилизационен указ и под вашите знамена тозчас застават четиристотин и петдесет хиляди отбор юнаци. Ех, ако ме назначите там ваш заместник, клетва поверявам — дете в майка ще разплача… Аз вече връхлитам, хапя, сека, трещя, громя, убивам…
— Хайде, хайде — подвикна Пикрошол, — времето не чака и който ме обича, да тръгва след мен!
Глава XXXIV
Как Гаргантюа напусна Париж, за да защити своето отечество, и как Гимнаст се срещна с неприятеля
В същото това време Гаргантюа, напуснал Париж с голямата си кобила веднага след прочитане на бащиното си писмо, минаваше вече моста Нонен заедно с Понократ, Гимнаст и Евдемон, които, за да го последват, бяха наели пощенски коне. Свитата с неговите книги и философските трактати се движеше с обикновена скорост.
Още с пристигането си в Париле той научи от ратая Гуге, че Пикрошол, укрепил се в Ларош-Клермо, бил изпратил под предводителството на военачалника Трипе многобройна войска, за да обкръжи гората Вед и Вогодри, че тази войска оплячкосала де що срещнала по пътя до самата маслобойна Биляр и че злодеянията, извършени в страната, били нещо невиждано и нечувано. Гаргантюа така много се изплаши от всичко това, че не знаеше какво да мисли, ни какво да стори. Тогава Понократ го посъветва да отиде при сеньор Лавогийон, стар техен приятел и съюзник, който можеше да им даде по-точни сведения. Сеньор дю Лавогийон с готовност се съгласи да им помогне и им препоръча да изпратят едного от хората си да разузнае страната и да установи къде именно се намира неприятелят, а в това време, съобразно обстоятелствата, да започнат да действуват. Гимнаст предложи да тръгне сам, но после решиха, че е по-разумно да изпратят с него човек, който добре познава всички пътища из този край, всички потайни пътеки и реки.
И така, Гимнаст тръгна на път, придружаван от Развейпрахов, коняря на сеньор дю Лавогийон, и заедно с него извърши разузнаване във всички направления. Междувременно Гаргантюа си отдъхна, хапна набързо със своите хора и заръча да дадат на кобилата му торба зоб, което се равняваше на седемдесет и четири мюида и три буасо155.
А Гимнаст и придружаващият го коняр яздиха, яздиха и най-после се натъкнаха на враговете, тръгнали кой накъдето види, без път, без водач, грабейки всичко, което им попадне подръка. Те отдалеч съгледаха Гимнаст и се втурнаха към него да го оберат. Тогава той извика:
153
Ехефрон — благоразумен (гр.).
154
Маркул — легендарен мъдрец, герой на много сказания за цар Соломон.
155
Мюид и буасо — стари мерки, равни съответно на 270 и 13 литра.