Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
Но дори ако на твоето щастие и спокойствие е предопределено да настъпи краят, трябваше ли заради това да причиняваш зло на моя крал, който те възкачи на престола? Ако на твоя дом е съдено да рухне, трябва ли, рухвайки, да падне върху огнището на този, който обогати дома ти? Всичко това е дотолкова несъвместимо със здравия смисъл и до такава степен надхвърля границите на човешкото разбиране, че дори и чуждите народи ще откажат да го повярват, докато необоримите факти не ги убедят, че няма нищо скъпо, нито достатъчно свято за оня, който се е отвърнал от бога и от разума и се е отдал на порочните си страсти.
Ако бяхме причинили щети на твоите поданици или на твоите владения, ако бяхме засвидетелствували благосклонност към враговете ти, ако бяхме ти отказали помощ в твоите начинания, ако бяхме опетнили честта и името ти или по-точно, ако лукавият, в стремежа си да те заблуди, бе успял чрез измамни думи и нечестиви свидетели да ти внуши, че сме извършили спрямо теб неща, недостойни за старото ни приятелство, ти би трябвало най-напред да потърсиш истината и после да ни изкажеш недоволството си. Тогава ние щяхме да отговорим така, че ти да останеш напълно задоволен. Но кажи ми, как постъпихте вие? Нима и ти по примера на вероломните тирани си намислил да ограбваш и опустошаваш кралството на моя господар? Нима си смятал, че той е толкова малодушен и глупав или толкова беден и лишен от хора, от мъдри съветници и изкусни военачалници, че не ще се опита и не ще може да даде отпор на беззаконното ти нашествие?
Напусни тази земя веднага, напусни я завинаги и още утре се изтегли в пределите на твоето кралство, без да причиняваш смут и пакости по пътя си. Заплати на моя крал хиляда златни безанта144 — обезщетение за нанесените от теб щети на земите му. Половината от тази сума ще ни връчиш утре, останалото — в близките майски иди; като заложници ще ни оставиш до това време херцозите Въртележков, Късокраков и Ситняков, а така също принц Чесалов и виконт Кречеталов.
Глава XXXII
Как Грангузие, за да спаси мира, заповяда да върнат питките
След това продължително слово старецът Гале млъкна, ала на всички негови доводи Пикрошол отвръщаше така:
— Елате и си вземете, елате и си вземете!145 Моите момчета са чевръсти. Те ще ви изпекат питки!
Тогава Гале се върна при Грангузие и видя, че той стои на колене в ъгъла на стаята си, дето молеше бога да усмири и вразуми Пикрошол, та да не става нужда да се прибягва до насилие. Забелязал влизащия Гале, добрият Грангузие възкликна:
— Какви новини ми носиш, приятелю мой?
— Нищо добро — отвърна Гале. — Този човек е за губил ума си и, чини ми се, сам бог е дигнал ръка от него.
— Така е — изохка Грангузие. — Но не разбра ли, приятелю, с какво сме възбудили гнева му? Не каза ли ти кого обидихме и в какво прегрешихме?
— Нищо не каза — отвърна Гале, — само крещеше за някакви питки. Кой знае нашите овчари какво са сторили на пекарите му!
— Преди да взема решение — каза твърдо Грангузие, — аз трябва да разбера какво е станало.
Тогава той заповяда да разследват случая и се оказа, че неговите хора силом взели питки от пекарите на Пикрошол и че фраснали Марке с тояга по главата, но че се разплатили почтено и че упоменатият Марке пръв шибнал по краката Фражие. Грангузие свика съвета и всички в един глас настояха на всяка цена да се отбраняват.
Ала Грангузие не мислеше като тях.
— Щом е дума за някакви си питки — рече той, — аз ще се постарая да се сдобря с Пикрошол, защото никак не ми е по сърце да водя войни.
И той запита за броя на въпросните питки и като узна, че са не повече от четири-пет дузини, заповяда да опекат пет коли питки още същата нощ. Едната от тях, натоварена с питки, приготвени с най-хубаво масло, с най-пресни яйца, с най-доброкачествен шафран и ароматични подправки, нареди да предадат на Марке, комуто освен това отпусна седемстотин хиляди и три филипи146, за да се разплати на лекувалите го бръснари. И отгоре на това реши да предаде във вечно и безвъзмездно владение на него и неговите наследници чифлика Помардиер.
144
Безант — византийска златна или сребърна монета.
145
— Елате и си вземете! — отговор на спартанския цар Леонид, отправен към персийския цар Ксеркс, който предлагал на спартанците да сложат оръжие.
146
Филипи — гръцка златна монета.