Ловецът на глави
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #17
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-903-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ловецът на глави». Краткое содержание книги:
След като обува изработените ръчно обувки „Джон Лоб“ и пъха своя тунингован „Колт“, модел 1911 г., в кобура, облича любимото си палто от викуня,ексцентричният специален агент на ФБР Алойшъс Пендъргаст, се присъединява към лейтенант Винсънт Д’Агоста, от Нюйоркското полицейско управление, за да участва в разследване на убийство.
Жертвата е Грейс Озмиян, дъщеря на ИТ-милиардера Антон Озмиян, която е обезглавена. Видна наркоманка и купонджийка, а баща й се ползва със славата на „първокласен мръсник“, така че полицията не може да се оплаче от липсата на заподозрени. Убиецът, на когото лепват прякора Ловеца на глави не се спира: следва адвокат на мафията; двойка, която ограбва хора с проблемни ипотеки и колкото и да е странно, една нигерийка, носителка на Нобеловата награда за мир. Романът е един от най-добрите в поредицата за Пендъргаст. Заплашвани от скрита зад всяка сянка смърт, героите и читателите нямат миг спокойствие.
Но сега трябваше да бъде внимателен. Много внимателен. Не искаше да се повтори историята с Фон Мек, стария луд учен, който предсказа предстоящото разрушаване на Ню Йорк от пожар. Този репортаж го беше вкарал в неприятности. Не – ако искаше да постигне нещо, историята му трябваше да е подкрепена от здрава журналистика, факти и доказателства.
Преднамерено бавно започна да прехвърля листовете в първата купчина, след това във втората и накрая третата. Докато го правеше, обмисляше внимателно всичко, търсейки пробойни в своята теория. Трима души с очевидно лоши характери. Озмиян – богата купонджийка; Кантучи – адвокат на мафията; Богачев – търговец на оръжие и бандит. Обаче… излезе, че Грейс Озмиян е имала ужасна тайна. Беше готов да се обзаложи, че и другите са имали по нещо грозно и зло, скрито в миналото. Разбира се, че имаха. Та те не бяха просто някакви дребни отрепки: всеки от тях трябва да е извършил нещо ужасно като Грейс Озмиян, която така и не беше наказана както трябва. Самата същност на техните професии правеше това напълно неизбежно. Колкото повече мислеше и проучваше доказателствата, толкова по-сигурен ставаше. Беше толкова просто, толкова очевидно. През цялото време всичко е било пред очите му.
Закрачи отново из апартамента, но сега обиколките бяха различни: живи и развълнувани. Никой не го беше проумял. Полицията нямаше никаква представа. Колкото повече оглеждаше своето откритие от различни ъгли, толкова по-уверен ставаше… не,убеден… че е прав.
Върна се обратно в хола, седна на масата „Кралица Ана“ и придърпа лаптопа към себе си. Остана около минута неподвижен, докато подреждаше мислите си. След това започна да пише. Първо бавно, после все по-бързо и по-бързо. Клавишите тракаха до късно в снежната нощ. Щеше да се получи коледна приказка, която нямаше да бъде забравена скоро.
26.
ЛОВЕЦЪТ НА ГЛАВИ Е РАЗГАДАН
Какво свързва обезглавените трупове?