Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
ВТОРА ГЛАВА
В понеделник Настя Каменская се събуди, както винаги, мъчително. Тя беше истински „бухал“, заспиваше вечер късно, а ставането й сутрин в седем беше мъчителна процедура. С усилие се отърси от съня и се затътри към банята.
Беше й противно да се гледа. Подпухнала физиономия, торбички под очите. Сякаш дяволът я бе накарал да изпие две чаши чай, макар да знаеше, че не бива да близва нито капка течност поне два часа преди лягане, защото сутринта лицето й отичаше. Спеше й се ужасно…
Застана под душа, пусна отначало гореща, след това хладка вода и търпеливо зачака организмът й да се събуди. Обикновено за тази цел й трябваха поне десет минути. Едва-едва търкайки с четката зъбите си, Настя се опита да умножи наум тридесет и седем по осемдесет и четири. Обърка се. Съненият й мозък отказваше да извършва и най-простите операции. Смени числата и опита още веднъж. Стана. Започна да умножава трицифрени числа. Процесът на събуждане вървеше успешно, тъй като отговорът се получаваше още от първия опит. Последна проверка — да си припомни десет думи на шведски. Този път си избра названия на кухненски предмети. Не беше учила шведски, както и множество други езици, но обичаше да запомня думи, така да се каже, за умствена гимнастика. Знаеше приблизително по петстотин думи от всички европейски езици. Нещата идваха оттам, че майка й беше уникален специалист по съставяне на компютърни програми за обучение по чужди езици и всички свои идеи и методически разработки професор Каменская изпробваше и отработваше върху дъщеря си.
На деветата дума Настя усети, че замръзва — водата се оказа прекалено студена. Напрегна паметта си, опита се да изрови от недрата й шведското съответствие на думата „сито“ и бързо грабна хавлията.
Половината работа беше свършена, мозъкът беше приведен в работно състояние. Сега трябваше да накара тялото си да се движи. Отиде в кухнята и започна да мели кафе. Докато изчакваше водата да заври, отвори хладилника и извади портокалов сок и лед. „Скъпо удоволствие — за кой ли път си помисли, — една кутия ми стига за четири дни, и то ако пия само сутрин, а това прави почти две хилядарки на месец.“ През май беше в отпуска и не замина никъде, а вместо това си взе „халтура“ — превод от френски на един детективски роман от Шарл Ексбрай — и веднага след това изхарчи целия хонорар за скъпи удоволствия. Купи си тридесет кутии сок, няколко бурканчета нес кафе, три стека хубави цигари. А освен това си купи и от своето любимо мартини — единственото питие, от което изпитваше удоволствие.
Тялото й бавно, сякаш неохотно, реагираше на всяка глътка от този леден кисело-сладък сок. От горещото кафе почти се оправи, а след първата цигара се почувства съвсем добре.
След като закуси, съблече пеньоара си и пак застана пред огледалото. Лицето й вече не беше подпухнало и можеше да се гледа без отвращение. Настя критично прецени отражението си. Какво да се прави, Господ не я беше надарил с красота. Но и нищо уродливо нямаше в нея. Правилни черти на лицето, стройна фигурка, дълги крака, тънка талия. Поотделно всичко беше хубаво, а като се сглобеше, се получаваше нещо безлично, стандартно, гладко — нямаше какво да хване окото. Явен дефект бяха светлите й вежди и безцветните мигли, но дори и като ги боядисаше, пак изглеждаше като сиво мишле. Такива като нея не ги заглеждаха мъжете.
Настя Каменская нахлузи джинсите и тениската, сложи си лек грим и тръгна на работа.
В същото време за работа се приготвяше и Виктор Алексеевич Гордеев, началник-отдел в МСУ2 — нисък на ръст, с кръгла, почти плешива глава, със солидно шкембенце и с прякор Колобок3 сред подчинените си.
Би могло да се каже, че Виктор Алексеевич бе ярко въплъщение на истината за измамността на външния вид. От всичките си петдесет и три години тридесет и две той беше прослужил в милицията, а от тях двадесет и шест — в Следственото управление. За тези двадесет и шест години беше разбрал как трябва да се подхожда при разкриване на престъпленията и затова, когато оглави отдела, под негово ръководство работата тръгна значително по-добре. Благ и неизменно доброжелателен, Гордеев обаче беше фанатично злопаметен и недоверчив. И освен това никога и от нищо не се плашеше, тъй като имаше твърде сполучлив брак.
Историята с женитбата на Колобок пък беше потвърждение на старото правило, че бракът по сметка може да бъде и щастлив, ако сметката е вярна. Работата бе там, че Гордеев не се беше превърнал в Колобок. Той се бе родил такъв. И до самия край на средното си образование бе бил неизменен обект на насмешки и издевателства от страна на съучениците си. Комплексиран, обиден на целия свят, дебел, но независимо от това силен и ловък, Витюша Гордеев след като отби военната си служба, постъпи на работа в милицията само защото в онези времена това беше престижно, почетно и му даваше възможност поне мъничко да компенсира чувството си за ощетеност от природата.
2
Московско следствено управление. — Бел. прев.
3
Колаче, кръгло хлебче, симидче, рус. — Бел. ред.