Черният списък

— Никой не ме е упълномощавал. Но мога да бъда полезен при разследването на убийството. Добре познавах потърпевшата.

— Кой ви изпрати?

— Никой не ме е изпращал, бях във вашия град на почивка, научих за убийството и дойдох.

— Откъде научихте за убийството?

Това все повече заприличваше на разпит — сякаш аз чрез измама се опитвам да се вмъкна в процеса на разследването, преследвайки собствените си тъмни интереси.

— Съобщи ми моята съпруга, тя работи към кинофестивала.

Не споменах, че съпругата ми е бивша, защото в такъв случай би трябвало надълго и нашироко да му обяснявам за Лиля и Ритините педагогически екзерсиси.

— Името на съпругата ви?

— Мезенцева. Маргарита Мезенцева.

— А вашето име е Стасов? Много интересно.

Изведнъж осъзнах, че съм застанал пред него в стойка мирно. Явно неговата недоброжелателност ми въздействаше хипнотично.

— Ако разполагате с информация, хвърляща светлина върху убийството на Доренко, можете да я споделите с мен — произнесе хладно полковникът, който заемаше така и неустановена от мен длъжност. — Не съм привърженик на включването на странични лица в работата, това често пречи и създава допълнителни затруднения.

— Но аз съм професионалист, не съм странично лице — опитах се да възразя.

— Доколкото разбрах от вашите думи, вие можете да бъдете потенциален свидетел и в този смисъл безспорно сте странично лице. Ще ви използваме в качеството на свидетел. Моля, готов съм да изслушам всичко, което знаете за Доренко. Но няма да позволя да ви привлекат към работата. В момента не сте на служба, тъй че като професионалист за мен не съществувате.

— А ако ви се обадят от Москва, ще ме допуснете ли до работата?

Всъщност изобщо не исках да ме допускат до работата. Сигурно съм закоравял егоист, но никога не изпитвам потребност да се меся в чужди проблеми и да помагам с всички сили. Всеки трябва да тегли собствената си каруца. Посещението ми тук бе продиктувано не от стремеж да се включа в работата по разобличаване на убийството, а единствено от желанието да си поговоря по мъжки с оперативните работници, да им обясня, че Гарик Литвак няма ни най-малко отношение към убийството, защото връзката му с убитата не е нищо друго освен плод на въображението. Толкоз. Моите добри намерения не отиваха дори на сантиметър по-далеч. Но ми стана любопитно защо този полковник, завладял разкошния кабинет, изпита такава антипатия към мен и защо не иска да ме допусне до разследването на убийството. Болно самолюбие? Не обича да му нареждат? Вбесява го дори само думата Москва?

— Ще ви допусна до работата само в случай че получа писмено нареждане от Главно управление при МВР — отсечено отговори той. — Ще се подчиня само на тях. Ръководството на столичното управление на вътрешните работи няма никакво отношение към мен, с тях сме равни по ранг и те могат само да ме помолят за нещо.