Кръв по снега [bg]

Трета глава

Наех стая в малък хотел непосредствено срещу апартамента на Хофман по Бюгдьой Але с идеята в продължение на няколко дни да разуча дневния режим на съпругата му; да разбера дали излиза, докато мъжът й е на работа, дали някой й идва на гости. Изобщо не ме вълнуваше кой е любовникът й. Целях само да подбера най-благоприятния и най-малко рисков момент за извършването на убийството. Да разбера кога е сама и няма опасност някой да ни прекъсне.

Оказа се, че хотелската ми стая осигурява пряка видимост не само към входната врата на жилищната сграда, където живееха Хофманови. Можех да наблюдавам и с какво се занимава Корина през деня. Хофманови не си бяха направили труда да си купят завеси. Пък и за какво са ти завеси в град, където почти не грее слънце, а минувачите гледат час по-скоро да се шмугнат някъде на топло, вместо да стоят на студа и да зяпат към чуждите прозорци.

През първите няколко часа апартаментът пустееше. Ярка светлина къпеше дневната. Хофманови явно не икономисваха електричеството. Мебелите не бяха английски, а ми приличаха по-скоро на френски — особено странното канапе в средата на стаята с облегалка само от едната къса страна. Навярно това французите наричат „шезлонг“, в превод — ако учителят ми по френски не ме е излъгал — „дълъг стол“. Заврънкулчести, асиметрични дърворезбарски украшения, природни мотиви по тапицерията. Стил рококо — поне според „История на изкуството“ в библиотеката на майка ми. Но можеше просто да е скован от местен дърводелец и да е украсен в някое норвежко село. Така или иначе, млад човек не би се спрял на такива мебели, затова предположих, че ги е поръчала бившата съпруга на Хофман. По думите на Пине Хофман я изхвърлил от дома им навръх нейната петдесетгодишнина. Именно защото ставала на петдесет. И защото синът им се бил изнесъл от къщи и вече нямало причина да я държи там. Всичко това — според Пине — Хофман й съобщил в прав текст и жената ги приела: мотивите му да я изхвърли плюс апартамент по крайбрежието и чек за милион и половина.

За да си запълня времето, извадих черновата с моите писания. Ей така, нахвърлям си разни идеи. Всъщност не е вярно. Съчинявам писмо. Писмо до незнаен човек. Впрочем и това не е вярно. Знам кой е адресатът. Само че аз, разбира се, не съм писател. Тук ще допусна някоя грешка, там ще ми хрумне да зачеркна цял пасаж. Така да се каже, доста хартия и мастило профуках досега за чернови. Днес пак не ми потръгна и по едно време се отказах, зарязах листовете, запалих цигара и започнах да си фантазирам.