Интервенция [bg]

Въпреки първоначалния си план да разгледа само отгоре-отгоре гърнето и после да се върне в хотела, той беше престоял вътре няколко часа. Разгневената му съпруга, подозирайки го, че я мами и че я е изоставил, му беше направи скандал, когато се прибра, обвинявайки го в безотговорност. Сега, когато си спомни за инцидента, Шон осъзна колко благоприятна е била развръзката. Това бе направило развода година по-късно много по-лек.

Онова, което бе задържало толкова дълго Шон в магазина, беше в същността си един безплатен урок по традиционно египетско гостоприемство. И започналият със собственика спор за автентичността на керамиката премина в очарователна дискусия за широко разпространения пазар на изкусно изработени фалшификати на египетски антики. И макар че Раул, собственикът на магазина, твърдеше, че гърнето е истинско, той умираше от желание да сподели всички измами на пазара, включително процъфтяващия пазар на скарабеи, когато бе научил, че Шон е археолог. Предполагаше се, че скарабеите, резбованите талисмани на древноегипетските торни бръмбари, са имали способността за естествена регенерация. Използвайки като източник костите от древните погребения в Горен Египет, талантливи майстори претворявали скарабеите, после ги давали за храна на различни домашни животни, за да им придадат убедителна патина. Раул твърдеше, че много от фараонските скарабеи в световните топ музеи са също фалшификати.

След дългия разговор Шон беше купил гърнето като начин да благодари на Раул за гостоприемството му. Малко пазарене — и плати половината от първоначално поисканата цена. И въпреки това двеста египетски паунда му се струваха повече от двойно от това, което би трябвало, най-малкото докато не се върна в Ню Йорк. Там даде предмета на колежката си Ангела Дитмар, завеждаща отдела по Египтология, и бе в шок, когато тя установи, че гърнето не е фалшификат, а автентична реликва на повече от шест хиляди години. Накрая одисеята приключи с това, че Шон дари безценния предмет на музея.

Той хлътна по-дълбоко в истинските дебри на базара. Опънати през тесните улички между сградите се виждаха килими и сенници, които ефикасно поглъщаха слънчевата светлина. Като отмина месарските магазини с увесени заклани агнета заедно с черепите, очните ябълки и мухите, Шон бе обгърнат от острата миризма на мърша, бързо заменена от аромат на подправки и малко по-късно на печено арабско кафе.

По средата на събиращите се алеи Шон спря, объркан, както преди десет години. Влезе в един шивашки магазин и попита за посоката един възрастен египтянин в бяло кепе и кафява джелаба. Няколко минути по-късно той влезе в „Антики Абдул“. Не беше изненадан, че магазинът е още тук. При предишното му идване Раул беше казал, че е собственост на семейството му от преди повече от сто години.