Интервенция [bg]

Тя погледна към спокойно спящото бебе, леко изпъкналите му очи оставаха щадящо скрити в сянката. Сдържа дъха си, когато я връхлетя внезапен изблик на емоция. Толкова много беше искала дете. Никога не бе допускала, че то ще страда като Джей Джей, а той бе само на четири месеца. Тя също се бореше с вината, но за разлика от Джак намираше поне някаква утеха в религията. Възпитана като католичка, бе излязла от католическата църква. Но все пак й се искаше да вярва в Бог, дори по някакъв неясен начин, и успяваше да мисли за себе си като за християнка. Тайно се молеше за Джей Джей, но в същото време не можеше да разбере как Бог бе позволил да съществува такова зло като тази жестока болест.

Джак се досети за състоянието на Лори по дишането й. Като преглъщаше собствените си сълзи, той прегърна жена си и проследи погледа й надолу към кошчето.

— Най-трудното нещо за мен в момента — успя да произнесе Лори, като изтриваше сълзите си, — е чувството, че тъпчем на едно място. Точно сега, докато чакаме алергията му към мишия протеин да отшуми, ние не го лекуваме. Ортодоксалната медицина в известен смисъл ни изостави. Толкова е разочароващо! Чувствах се толкова окрилена, когато започнахме моноклоналното антитяло. Това беше много по-смислено, отколкото неясния ефект от химиотерапията, особено за малко дете. Химиотерапията преследва всяка растяща клетка, докато антитялото — само раковите.

Джак искаше да отговори, но не можа. Единственото, което можеше да направи, беше да се съгласи с Лори като кима с глава. Освен това знаеше, че ако се опита да говори в момента, ще се задуши.