Интервенция [bg]

Джак се сепна. Потънал в мислите си, не беше усетил, че Лори е застанала до него.

— Съжалявам, че те стреснах — добави тя и го погледна.

— Аз съжалявам, че те събудих. — Заради свързаните с лечението на Джей Джей грижи Лори страдаше от хронично изтощение.

— Бях будна, когато ти подскочи насън. Уплаших се, че отново имаш кошмар, когато те чух да дишаш на пресекулки.

— Имах. Онзи стар сън с неуправляемата кола, само че този път се носех към една група нищо неподозиращи деца. Беше ужасно.

— Мога да си представя. Това поне не е трудно да се интерпретира.

— Така си мислиш — каза Джак с нотка на сарказъм. Не обичаше да му правят психоанализи.

— Не, не кипвай — добави Лори. Тя се протегна и го хвана за ръката. — Казвам ти за стотен път: не си виновен за болестта на Джей Джей. Престани да се самообвиняваш.

Джак си пое дълбоко дъх и го изпусна шумно. Поклати глава.

— Лесно е да се каже.

— Но е истина! — настоя тя и го стисна съчувствено. — Знаеш добре какво казаха лекарите в болницата, когато ги попитахме за причините. По дяволите, по-скоро вината е в мен, като се имат предвид химикалите, на които съм изложена като съдебен патолог. Когато бях бременна, се опитвах да избягвам всички разтворители, но не беше възможно.

— Не е доказано, че разтворителите са причина за невробластомата.

— Не е доказано, но е много по-вероятно от свръхестественото проклятие, с което продължаваш да се измъчваш.

Джак кимна неохотно. Страхуваше се от посоката, която вземаше разговорът. Не обичаше да говори за проклятието, което тегне над него, както не вярваше в свръхестествените неща и в религиите, две неща, които според него бяха свързани. Предпочиташе да се придържа към непосредствената реалност, към неща, които може да докосне и да почувства, и като цяло да разбере със собствените си сетива.

— А лекарствата, които вземах за забременяване? — каза Лори. — Това беше също едно от предположенията на лекарите. Спомняш ли си?

— Разбира се, че си спомням — призна Джак раздразнено. Не искаше да говорят за това.

— Истината е, че причината за поява на невробластома не е известна, точка! Слушай, веднага се върни в леглото.

Джак поклати глава.

— Няма да мога да заспя повече. Освен това скоро ще стане пет. Мога да си взема душ, да се избръсна и да отида рано на работа. Необходимо ми е нещо, което да поддържа мозъка ми зает.

— Отлична идея — съгласи се Лори. — Иска ми се и аз да можех да направя същото.

— Говорихме за това, Лори. Можеш да се върнеш на работа. Ще наемем сестри. Може би ще ти се отрази добре.

Лори поклати глава.

— Познаваш ме. Не бих могла. Трябва да издържа докрай, без значение какво е. Иначе никога не бих си простила.