Александрийската връзка [bg]

— Какво става? — изкрещя Пам.

Той не й обърна внимание и вдигна прозореца. Пушекът стремително нахлуваше вътре.

— Хайде — извика той и хукна към спалнята.

Протегна ръка под леглото и измъкна раницата, която винаги държеше в готовност, дори и след пенсионирането си, точно както бе правил през дванайсетте години като агент по проект „Магелан“. Вътре бе паспортът му, хиляда евро, резервни документи за самоличност, чифт дрехи и беретата му, с необходимите амуниции. Едва наскоро влиятелният му приятел Хенрик Торвалдсен бе успял да получи обратно пистолета му, конфискуван от датската полиция преди няколко месеца, когато Малоун се бе забъркал с рицарите тамплиери. Сега той метна раницата на рамо и обу чифт маратонки. Нямаше време да връзва връзките. Пушекът вече нахлуваше и в спалнята. Той разтвори и двата прозореца, което помогна донякъде.

— Стой тук — нареди Котън на Пам. Пое дълбоко въздух и се втурна обратно през кабинета към стълбището. Надолу се спускаха четири етажа. Приземният приютяваше книжарницата му, вторият и третият се използваха за склад, а на четвъртия беше разположен апартаментът му. Първият и третият етаж горяха. Горещината опари лицето му и го принуди да се отдръпне. Запалителни гранати. Явно за това ставаше въпрос.

Котън се върна тичешком в спалнята.

— Няма начин да се измъкнем през стълбите. Погрижили са се за това.

Пам се бе свила в ъгъла и кашляше задавено. Той мина покрай нея и показа глава през прозореца. Спалнята му бе в края на коридора. Съседната сграда, заемана от бижутерски магазин и магазин за облекло, бе с един етаж по-ниска от неговата, покривът й бе плосък и ограден с тухлен парапет, който, както говореха, бе още от XVII век. Малоун погледна нагоре. Над прозореца му минаваше широк корниз, който стърчеше навън и опасваше предната и страничните фасади на сградата.

Някой вероятно вече бе повикал пожарната, но той нямаше намерение да чака да му подадат стълба.

Пам се закашля по-силно, а и той самият трудно дишаше. Извъртя главата й.

— Погледни нагоре — посочи корниза Котън. — Хващаш се и се придвижваш към страничната фасада. Оттам скачаш върху покрива на съседната сграда.

Очите й се разшириха.

— Да не си луд? Та ние сме на четири етажа от земята.

— Пам, много е вероятно сградата да избухне. Има тръби с газ. Гранатите са предназначени да предизвикат пожар. Не са хвърлили граната на този етаж само защото искат да излезем навън.

Тя явно не схващаше думите му.

— Трябва да изчезнем, преди да пристигнат полицията и пожарната.

— Те могат да ни помогнат.

— Наистина ли искаш да прекараш следващите осем часа в стая за разпити? Разполагаме само със седемдесет и два.