Колосът от Маруси [bg]

Не минахме през Коринтския канал, защото имало свлачище, и на практика заобиколихме целия полуостров Пелопонес. На втората вечер от пътуването хвърлихме котва в Патра, срещу Месолонги. Оттогава съм бил неведнъж в това пристанище, все по едно и също време на деня, и неизменно усещах онова обаяние, което ме завладя първия път. Право срещу теб изниква голям нос, приличащ на стрела, забила се в планинския склон. Електрическите светлини покрай бреговата линия някак си напомнят за Япония. В осветлението на всички гръцки пристанища има нещо импровизирано, което поражда впечатлението за предстоящ празник. Със самото ти влизане в пристанището малките лодки тръгват да те посрещнат — пълни са с пътници и багаж, добитък, постеля и мебели. Мъжете гребат прави, оттласквайки се, вместо да загребват. Изглеждат неуморими, превозващи тежките си товари без усилие, сръчно и с едва забележими движения на китката. С приближаването им около теб настава същински ад. Всеки тръгва в неправилната посока, всичко е объркано, хаотично, в безпорядък. Но никога няма загубили се или наранени, нищо не е откраднато, никой никого не е ударил. Това е някакъв вид ентусиазъм, породен от факта, че за гърка всяко събитие, без значение колко банално е то, е уникално. Обичайното той винаги прави като че за пръв път — любопитен е, ненаситно любопитен и експериментаторски настроен. Експериментира заради самия експеримент, а не за да изобрети по-добър или по-ефикасен начин за вършене на нещата. Обича да прави всичко с ръцете си, с цялото тяло и, бих добавил, с душата си. Така Омир продължава да живее. И въпреки че не съм прочел и един ред от Омир, вярвам, че съвременният грък не се различава особено от древния. Ако не друго, днес той е повече грък от всякога. И тук би трябвало да отворя скоба и да кажа няколко думи за моя приятел Майо, художника, с когото се бях запознал в Париж. Малиаракис беше истинското му име и май бе родом от Крит. Както и да е, още с акостирането ни в Патра бях обзет от мисълта за него. Сетих се как в Париж го бях карал да ми разкаже нещо за Гърция и изведнъж, докато влизахме в пристанището, аз разбрах всичко, което той се бе опитвал да ми обясни през онази вечер, и ми стана тъжно, че не беше сега до мен, за да сподели възхищението ми. Спомням си как спокойно и с непоклатима увереност ми каза, след като ми беше описал страната си по възможно най-добрия начин, на който бе способен: „Милър, Гърция ще ти хареса, сигурен съм“. Някак си тези думи ме впечатлиха повече, отколкото целия му разказ. Ще ти хареса… Врязаха се в съзнанието ми. „Господи, да, харесва ми“, повтарях си отново и отново, опрян на перилата, наблюдавайки цялото това движение и врява. Вдигнах глава и се загледах в небето. Никога досега не бях виждал подобно небе. Беше великолепно. Почувствах се съвършено откъснат от Европа. Бях навлязъл в едно ново царство като свободен човек — и всичко се бе обединило, за да направи преживяването ми неповторимо и плодотворно. Исусе, бях щастлив. Ала за пръв път в живота си го осъзнавах напълно. Да си просто щастлив, е хубаво, да знаеш, че си щастлив, е още по-добре, но да разбираш, че си щастлив, и да знаеш защо и колко, поради какво стечение на обстоятелства и събития, и все така да си щастлив, да изпитваш щастие от това състояние и знание, е, това вече е повече от щастие, то е блаженство, и ако ти е останала капка разум, трябва да се самоубиеш, без да мръднеш от мястото си, и да сложиш край на всичко. Точно така се чувствах — само дето нямах нито силата, нито куража да се самоубия там и тогава. И добре, че не го сторих, защото ми предстояха още страхотни мигове, нещо повече дори и от блаженство, нещо, което, ако някой друг се бе опитал да ми опише, не бих му повярвал. Тогава не знаех, че един прекрасен ден ще се озова в Микена или във Фестос, или че ще се събудя една сутрин и поглеждайки през илюминатора, със собствените си очи ще видя мястото, което бях обрисувал в своя книга, без да подозирам нито че съществува, нито дори, че се нарича така, както го бях назовал във въображението си. Чудни неща могат да ти се случат в Гърция — чудно хубави неща, които не се случват никъде другаде по земята. Някак си, сякаш Той й кима одобрително от висините, Гърция си остава под закрилата на Създателя. Хората може да се лутат в своите си дребнавости и безсмислени бъркотии дори и в Гърция, но Божията магия тук е все още жива и без значение какво човешкият род би могъл или би се опитал да натвори, Гърция си остава свещено място — и аз вярвам, че ще е така за вечни времена.