Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Колосът от Маруси [bg]
Колосът от Маруси [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колосът от Маруси [bg]

Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.    Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.  Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 93
Перейти на страницу:

Пътуването от Пирея до Атина е едно добро запознанство с Гърция. В него няма нищо привлекателно. То те кара да се запиташ защо си избрал да дойдеш тук. Гледката излъчва не просто пустота и безплодие, но и нещо ужасяващо. Чувстваш се гол и ограбен, почти унищожен. Шофьорът сякаш бе животно, по чудо научено да управлява една бясна машина: водачът ни непрестанно му казваше да завие ту наляво, ту надясно, като че минаваха от тук за пръв път. Стана ми жал за шофьора, който също щеше да бъде измамен. Имах чувството, че той може да брои най-много до сто; също така имах чувството, че би ни вкарал и в канавката, ако му се кажеше. Когато стигнахме — беше същинско безумие да тръгнем направо натам, — видяхме няколкостотин човека, щурмуващи портите на Акропола. Жегата беше толкова ужасна, че си мислех единствено къде бих могъл да седна и да се насладя на мъничко сянка. Открих едно що-годе прохладно местенце, за да отдъхна, докато аржентинецът си обмени парите. Водачът ни остана при входа заедно с шофьора, след като ни бе предал на един от официалните екскурзоводи. Той щеше да ни придружи до храма на Юпитер, до Тезейона и до още куп други места веднага щом се наситехме на Акропола. Естествено, така и не посетихме тези забележителности. Казахме му да ни откара в града, да ни намери някое прохладно заведение и да ни поръча сладолед. Наближаваше десет и трийсет, когато се настанихме на терасата на едно кафене. Всички изглеждаха капнали от умора заради горещината, дори и гърците. Изядохме сладоледа, изпихме студената вода, после си поръчахме още сладолед и още студена вода. След това си взех един горещ чай, защото изведнъж се сетих как някой ми бе разправял, че горещият чай разхлажда.

Таксито беше спряно до бордюра с работещ двигател. Нашият водач като че ли бе единственият, който не обръщаше внимание на жегата. Сигурно си е мислел, че щом се посъвземем малко, отново ще хукнем под това слънце да разглеждаме руини и паметници. Най-накрая му заявихме, че повече нямаме нужда от услугите му. Рече, че не бързал за никъде, нямал нищо спешно да върши и бил щастлив да ни прави компания. Отвърнахме му, че за днес ни стига и бихме желали да оправим сметката. Той повика сервитьора и плати от собствения си джоб. Настоявахме да ни каже каква е сумата. Противеше се, на лицето му бе изписана дяволска неохота. Поиска да разбере колко според нас струват услугите му. Казахме му, че не знаем — нека той сам прецени. При което след дълга пауза, оглеждайки ни от глава до пети, килнал шапката си назад, избърсвайки потта от челото си и прочее, невъзмутимо изтърси, че 2500 драхми били достатъчни. Хвърлих един поглед на спътника си, подтиквайки го да открие ответен огън. Гъркът, естествено, бе напълно подготвен за реакцията ни. Трябва да призная, че тъкмо това — лукавството и хитростта — наистина ми харесва у гърците. Почти веднага той рече:

— Добре, щом не смятате моята цена за справедлива, тогава вие ми кажете цена.

Така и сторихме. Скалъпихме му една толкова абсурдно ниска, колкото висока бе неговата. Това му се понрави, такова дръзко пазарене. В интерес на истината и на нас ни се понрави. Защото по този начин услугите му се превръщаха в нещо осезаемо и реално, все едно бяха стока. Претегляхме ги, оценявахме ги, подхвърляхме ги насам-натам, като да бяха зрели домати или царевични кочани. И най-накрая се споразумяхме за не особено справедлива цена, тъй като щеше да е подигравка със способностите на водача ни, но се съгласихме, че при конкретните обстоятелства, поради горещината, поради това, че не бяхме разгледали всичко, и тъй нататък, и тъй нататък, такава и такава сума би била прилична и така щяхме да се разделим като приятели. Спорихме дълго за една дреболия — колко бе платил нашият водач на официалния екскурзовод в Акропола. Той се кълнеше, че му бил дал 150 драхми. Аз обаче бях свидетел на сделката и знаех, че бяха само 50. Той настояваше на своето, твърдейки, че съм се излъгал. Изгладихме положението, като приехме, че по недоглеждане му бил дал 100 драхми повече — казуистика, толкова дълбоко чужда на природата на гърка, че ако бе решил в този момент да ни ограби до шушка, всички гръцки съдилища биха проявили разбиране и биха го оправдали.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)